Още един вид онлайн измама, свързана с изчистване на лоша кредитна история и безпроблемен достъп да бързи кредити, се разпространява в мрежата. Такъв тип обяви се срещат все по-често в социалните мрежи.
Сюжетите на ужилените преминават от финансов превод за несъществуваща услуга, до дългов капан от десетки малки кредити. В края на миналата година от МВР дори разкриха софийска група лихвари, принуждавали със заплахи и побоища длъжници да превозват мигранти, пише „Фокус“.
Бързите кредити стават все по-полярни в социалните мрежи. В една от Facebook групите озаглавена „Лихварство, кредити и изнудване“ срещаме десетки обяви. Някои дори предлагат бонус безвъзмездно плащане на сметка за ток. На пръв поглед най-активните потребители използват чужди снимки и самоличност. Попадаме и на обява за изчистване на кредитна история като услугата варира от 110 до 920 лв. в зависимост дали е бавна или експресна.
„Няма лице, което да заличи кредит в БНБ. Лъжа и измама“, каза адвокат Десислава Филипова пед БНТ.
Според адвокат Десилава Филипова икономически притиснати потребители лесно могат да попаднат в дългов капан. В практиката си има клиенти с над 40 бързи кредита. Обикновено всичко започва с първия договор, след който става ясно, че заемополучателят дължи много над взетата сума:
„Драстично набъбва дълга. За 300-400 лв. дългът може да нарасне с до 300 процента.“
Според председателя на КЗП Стоил Алипиев, браншът има силно изразени проблеми и е затрупан от множество нелоялни търговски практики. Близо 40 процента от фирмите за бързи кредити са били обект на проверка от страна на комисията. Основното нарушение – усвояване на повече пари от това, което се дължи. Повечето производства все още не са приключили затова колко са санкционираните все още няма данни. Глобите достигат до 50 хиляди лева.
„Нашите инспектори обработват на една проверка по пет договора. Имаме случай, където на една проверка са констатирани близо 20 нарушения“, обясни Стоил Алипиев – председател КЗП.
В закона има ограничение на максималната печалба, включително за разходите, които могат да бъдат направени по един договор за кредит. Според юристи, фирми успяват да направят капани, с които да го заобиколят. Това става чрез така наречения пакет „допълнителни услуги“ . Той обаче реално не предоставя нищо на кредитополучателя.
„Понеже фирмите за бързи кредити знаят, че договорите им са незаконни те рядко бързат да се обърнат към съда. Използват други методи. Ходят на работата на хората, лепят бележки около работата, срещат се с работодателя, ходят по домовете им“, каза още адвокат Десислава Филипова.
Макар процедурата в съда да отнема време, то някои от хората търсят правата си в съдебната зала:
„Масово съдилищата обявяват целия договор за невалиден, което значи, че кредитополучателят трябва да върне само главницата.“
И докато потърпевшите нарастват, то от КЗП алармират, че проверките в момента са блокирани.
„В решението на последното заседание на комисията двама члена предложиха да спрем проверките, които бяхме започнали като проактивни действия. – С какъв мотив? – Мотивът е абсолютно несъстоятелен, че комисията не разполага с достатъчно експерти. С подобни действия се бламира цялата работа на контролния орган“, каза още Стоил Алипиев – председател КЗП.
По данни на комисията, близо 200 търговци предлагат подобен тип услуги. Според експерти, с бързи кредити най-често се попълват спешни нужди. Подобен тип заеми се вземат още за закупуване на техника, ремонти и почивки, а към тям са склонни млади хора между 25 и 35 г.
Според експерти, е нужна законодателна промяна, с която при подписване на договора потребителят да е наясно колко най-много може да дължи.
Становище на БНБ:
„Съгласно чл. 56, ал. 10 от Закона за кредитните институции, информацията в системата на ЦКР се съхранява за срок от пет години от датата на последния отчетен период.В съответствие с това законово изискване, съгласно чл. 19, ал. 2 от посочената наредба, информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени кредити за 5-годишен исторически период. В този смисъл, независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 отчетни периода (в месеци), съществуват кредити с период на просрочие по-голям от 30 дни, те се подават от институцията, към която са били просрочията и съответно се отразяват в системата на регистъра, следователно и в справката от ЦКР, като исторически данни в раздел „Просрочия по активни и по погасени кредити“. Периодите се заличават във времето автоматично един по един до изтичане на 5-годишния срок.“
„…подчертаваме, че в съответствие със законоустановения ред исканията за промяна на информацията за кредитната история на определено лице следва да бъдат насочени към съответната институция-кредитор. При съмнения за измама на гражданите, свързана с обяви в интернет за „изчистване“ на кредитна история и извършване на действия, които очевидно не съответстват на нормативната уредба, гражданите следва да сигнализират компетентните органи.“