Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана
  • Новини

Внукът на Бойко Борисов тръгва в първи клас с охрана

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
sfhgfhdfghfgbfg.png

Първолак на 15 септември ще изпрати бившият премиер Бойко Борисов. Най-големият му внук Бойко-младши тръгва официално на училище, а по всяка вероятност гордият дядо няма да пропусне първия му учебен ден. Ако Борисов реши да изпрати наследника си до класната стая лично, със сигурност ще бъде придружаван от охрана.

Лидерът на ГЕРБ е пазен денонощно от служители на НСО, а освен това в последните месеци за сигурността му се грижи и жандармерия. Гардове на Борисов дискретно кръжат винаги край него, независимо дали е сред народа, на важна работна среща или върши ежедневните си задачи.

Семейството не издава в кое училище е записан малкият Бойко и дали то е държавно или не. Самият Борисов е завършил в 78 СУ „Христо Смирненски“ в родната си Банкя, където продължава да живее в къщата си заедно с дъщеря си, зет си и трите внучета.

В същото школо на всички избори бившият премиер упражнява вота си. Училището е със 133-годишна история, а политикът е сред най-известните му възпитаници, като навремето дори завършил средното си образование със златен медал. 78 СУ в Банкя е сантиментално свързано с живота на лидера на ГЕРБ, защото там учителка е била неговата майка Венета, на която е кръстена единствената му дъщеря.

Възможно е малкият Бойко да бъде ученик и в частно школо, досущ като много от наследниците на политическия елит у нас.

Той навърши 7 години в края на януари, а миналата година бе приет и в предучилищен клас, който завършил с лекота. Вече умеел да пише, чете и смята без проблем, бил „на ти“ и с технологии, хвалил го е неведнъж дядо му. За седмия му рожден ден през януари тази година Борисов го изненада с подарък образователна игра „Опознай България“, балони и торта с динозаври, към които наследникът на бившия министър-председател проявявал огромен интерес.

За първия учебен ден на Бойко-младши в еуфория били и майка му Венета и таткото Иван. Дъщерята на Борисов подготвила всичко необходимо за тръгването на най-големия ѝ син на училище предварително и нямала търпение за емоционалния за цялото семейство момент. Венета избягва да се появява в публичното пространство и се е отдала изцяло на родителството и близките си.

Тя е майка на три деца. Първородният Бойко се роди на 31 януари 2017 г. Братчето му Иван се появи на бял свят през лятото на 2018 г. и вече е на 5.

През ноември пък най-малкото попълнение във фамилията – внучката Виктория, ще стане на 1 годинка. Макар Венета официално да е още в майчинство, тя започна работа през пролетта.

Тогава 40-годишната щерка на Борисов основа първия си бизнес за търговия с недвижими имоти. Офисът ѝ се намира в лъскава бизнес сграда на бул. „Симеоновско шосе“ в столицата, а Венета е единствен собственик на фирмата.

За първия учебен ден на Бойко-джуниър е възможно и баба му Стела – бившата съпруга на Борисов, да се прибере от САЩ, за да го аплодира. Ако не успеела, със сигурност щяла да изпрати армагани за първородния си внук.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Премиерът с извънреден ход след скандала, който разтърси страната
Next: Политолог разкри какъв капан е заложил Борисов на ПП

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.