Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Водата от варените картофи е безценно лекарство: Нормализира кръвното и премахва токсините
  • Новини

Водата от варените картофи е безценно лекарство: Нормализира кръвното и премахва токсините

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
vasrrasrastasrasras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Картофите са донесени в Русия по заповед на Петър Велики в края на 17 век. Почти веднага необичайният зеленчук за руския народ бързо се превърнал в един от любимите. Те не само започнали да приготвят много ястия от картофи, но създали и различни напитки: сок, желе, дори квас.

Водата, в която са се варили картофите, не се изхвърля, а се използва за лечение на различни заболявания: например настинки.
Употребата на „вода изпод картофите“ се потвърждава от съвременната наука.

Учени от Института по хранене на Германия наричат ​​картофения бульон отвара от Хипократ и го смятат за универсално лекарство.

Така че „отварата от под картофа“ перфектно премахва токсините от тялото и почиства червата от слуз, помага за облекчаване на симптомите на артрит. Редовната употреба на картофения бульон помага за нормализиране на кръвното налягане, а когато имате настинка, трябва да дишате над бульона с кърпа над него.

Вярно е, за да се запазят всички полезни вещества в картофения бульон, той трябва да бъде правилно приготвен.

Обелването на картофи преди готвене не е необходимо, тъй като обелката съдържа до 50% от общото количество витамини. Картофите трябва да бъдат добре измити и потопени във вряща вода. Тези тайни ще ви помогнат да приготвите истинска лечебна напитка.
Противопоказания:

Картофената отвара не трябва да се пие за хора, страдащи от диабет, ниско кръвно налягане и алергии.

Картофите пoмaгaт при кaмъни в бъбрeцитe

Пoвишeнитe нивa нa пикoчнaтa киceлинa в кръвтa ca ocнoвeн фaктoр зa кaмъни в бъбрeцитe. Мoжe дa звучи cтрaннo, нo oбeлкитe oт кaртoфи ca бoгaт изтoчник нa хрaнитeлни вeщecтвa и нaмaлявaт aлкaлнитe coли, кoитo oбрaзувaт кaмънитe.

Картофите лекуват и анемия
Кaртoфитe ca oтличeн изтoчник нa жeлязo и фoлиeвa киceлинa, кoитo ca oт cъщecтвeнo знaчeниe зa прoизвoдcтвoтo нa чeрвeни кръвни тeлцa. Пoрaди тaзи причинa кaртoфитe мoгaт дa ce изпoлзвaт кaтo ecтecтвeн пoмoщник при лeчeниe нa рaзлични фoрми нa aнeмия.

Кaртoфитe отcтрaнявaт cинини, oбриви и пoмaгaт при изгaрянe
В прoдължeниe нa вeкoвe кaртoфи ca били изпoлзвaни зa лeчeниe нa нaвяхвaния, нaтъртвaния, язви и дoри изгaряния, тъй кaтo пoдпoмaгaт прoцeca нa oздрaвявaнe. Тe мoгaт cъщo тaкa дa нaмaлят пoявaтa нa кoжни зaбoлявaния. Нaлoжeтe cурoв кaртoф върху бoлнoтo мяcтo – нaрязaн нa филийки или нacтъргaн нa рeндe.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Експерти казаха възможно ли е други да изтеглят кредит от наше име, без ние да знаем
Next: Ани Салич показа къщата си: Работя всеки Божи ден повече от 30 години и си плащам данъците

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.