Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка
  • Новини

Войната е в Турция: Ракета от Сирия уби малкия Хасан и учителка

Иван Димитров Пешев ноември 22, 2022
hashasnasnasnaaa.jpg

Освен тежките икономически проблеми Турция вече е във война и на нейна територия.

Кюрдските бойци в Сирия обстрелват училища на турска територия; тази седмица ще бъдат затворени училищата в турския град Каркамъш

Убитото от ПКК/СЗН момченце, което си е играело в двора на семейната къща, е племенник на депутат от основната опозиционна партия.

Цяла Турция скърби за петгодишното момченце Хасан и за 22-годишната учителка Айшенур Алкан, убити вчера при ракетен обстрел, извършен от кюрдски бойци в Северна Сирия по граничния турски град Каркамъш (в окръг Газиантеп), пишат тази сутрин турските вестници, цитирани от БТА.

Не изпускай тези оферти:

Днес е и погребението на детенцето.

„Убийци на деца. Долното лице на терора“ – това е заглавието на в. „Хюриет“ по темата. Първата страница на изданието тази сутрин е в черно. В черен фон са първите страници на още редица вестници – проправителствени и опозиционни.

След „Истиклял“ терористите взеха на прицел цивилни в Каркамъш, коментира в. „Миллиет“.

„Терористите убиха петгодишната невинна рожбичка“ („Сьозджу“), „Не напразно наричаме ПКК убийци на деца“ („Коркусуз“), „ПКК отново убиха дете“, „Отново невинни жертви на ПКК“ („Сабах“), „Отново убиха цивилни“ („Джумхуриет“). Това са заглавията във връзка с трагедията на някои от водещите турски издания.

Сърцата ни изгоряха, пишат изданията.

След обстрела по Каркамъш в окръг Газиантеп пристигнаха министърът на вътрешните работи Сюлейман Сойлу и министърът на националното образование Махмут Йозер. Снощи бе съобщено и че тази седмица учениците в град Каркамъш излизат в принудителна ваканция.

След като турските военни предприеха операция („Лапа-Меч“ – бел. ред.) срещу групировката ПКК/СЗН (Кюрдска работническа партия/Сили за защита на народа), за отмъщение терористите започнаха да изстрелват ракети по цивилни. При обстрел в град Каркамъш (окръг Газиантеп, Южна Турция) бяха убити петгодишният Хасан Караташ и учителката Айшенур Алкан, посочва „Хюриет.

Мъничкият Хасан си е играел в двора на семейната къща. След съобщаването на страшната вест за смъртта на Хасан стана ясно, че детенцето е племенник на депутата от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) Махир Полат, който „прокле терора“ и в частност ПКК.

Бойците от ПКК/СЗН вчера изстреляха редица ракети от Айн ал Араб (Северна Сирия). При обстрела бяха уцелени три училища, както и къщи, офиси, много автомобили, ТИР, уточняват вестниците.

По последни данни при обстрела от ПКК, извършен по турските гранични райони (Килис и Каркамъш) през последните дни са били убити двама (петгодишното дете и младата учителка), а 19 души са били ранени. Състоянието на двама от тях е тежко – бременна в петия месец жена се намира в интензивно отделение в болница.

„Подкрепяните от САЩ сирийски кюрдски Сили за защита на народа отново убиха дете“, пише в. „Коркусуз“.

Анкара обвинява САЩ заради подкрепата им за сирийската кюрдска милиция Сили за защита на народа (СЗН). Съединените щати си сътрудничеха със СЗН в Сирия в борбата срещу „Ислямска държава“. САЩ също така осигуряваха оръжие на кюрдските бойци.

Според Анкара ПКК и СЗН са две разклонения на една и съща групировка. След атентата на булевард „Истиклял“ в Истанбул в неделя Турция отказа да приеме съболезнованията, изразени от Вашингтон.

Терористичната организация ПКК, която от години е отговорна за проливането на кръвта на невинни жертви, за пореден път доказа, че е „убиец на деца“, коментира „Коркусуз“.

Изданията тази сутрин цитират и президента Реджеп Тайип Ердоган, който вчера съобщи, че операцията, предприета от турската армия в Сирия и Ирак, няма да се ограничи до въздушни удари.

„Когато казваме, че „можем да дойдем внезапно една нощ“, то това не е напразно, добави държавният глава.

Турският министър на националната отбрана Хулуси Акар съобщи снощи, че въоръжените сили на републиката вече са неутрализирали 184 терористи по време на операцията „Лапа-Меч“ в Сирия и Ирак, пишат още вестниците тази сутрин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Краят е близо: Суперкомпютър предсказа кога ще приключи живота
Next: Илон Мъск пусна снимка от България! Най-богатият човек на планетата направи реклама на страната ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.