Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вотът на недоверие сбъдва пророчество на Ванга! Ето коя жена ще изведе България от катастрофата
  • Новини

Вотът на недоверие сбъдва пророчество на Ванга! Ето коя жена ще изведе България от катастрофата

Иван Димитров Пешев юни 24, 2022
votnedeioveireo.jpeg

Ванга: Руса жена ке помогне на България!

България е изправена пред предсрочни парламентарни избори и нов четвърти по ред служебен кабинет на президента Румен Радев след падането на правителството на Кирил Петков след вчерашния успешен вот на недоверие в парламента.

Източници на медията твърдят, че този път президентът смятал да изненада партиите като предложи жена за служебен премиер, а именно правния си съветник – уважавания юрист и конституционалист проф. Емилия Друмева. Ако това се случи тя ще бъде вторият премиер жена на България след Ренета Инджова, която също беше служебен министър-председател, назначена от президента Желю Желев.

Навремето великата пророчица Ванга е предскала, че жена ще изведе България от кризата. Дали това не е повратният момент, в който народът има нужда точно от това? България е скована от безпрецедентна инфлация и политиеска мега криза и пророчествата на Ванга и други феномени дават нотка надежда и малка светлина в тунела.

Ето ги и предсказанията:

Жената
Слава Севрюкова: Ще дойде време, когато жена ще изиграе важна роля за спасяването на България. Тази жена ще е духовен тип жена.
Ванга: Руса жена ке помогне на страната.

За Европа
Слава Севрюкова: Тъкмо ние ще влезем в Европа и света ще тръгне на зле.

Кой ще ни оправи?
Ванга: Ние ще стъпим на крака след 60 години (Това предсказание изтича през 2039г.).
Слава Севрюкова: След 2017-2018 година жената в България ще вземе важни властови позиции.
Слава Севрюкова: Духът на преродения Давид е тук, в България. Той ще изиграе изключително важна роля на политик и ще отласне страната напред.
Ванга: Ние сега сме зле. Тук ке дойде един шивач и крояч, който ще скрои така добре дрехата, че всичко при народа ще тръгне. Той е висок, слаб, идва от чужбина, но не е Симеон (уточнява това).

Гордост
Слава Севрюкова: Ще дойде време, когато извисени умове ще излязат от нашата страна, ще я прославят в чужбина.
Ванга: След време в чужбина ще гледат добре на нас българите. Ние ще се радваме, че сме българи.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бюджетната комисия реши: Ето какво се случва с пенсиите
Next: Борисов пусна видео пазено до сега, цялата държава ще говори за него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.