Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да разбере плана на Божков: Ето какво се случва
  • Новини

Време е България да разбере плана на Божков: Ето какво се случва

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
sfdhdfghewrwqr.png

Какви ли не версии се въртят в публичното пространство за завръщането на Васил Божков в България.

Темата отмести дори случилото с Алексей Петров Трактора и самолета на Евгений Пригожин.

Някои пък виждат връзка между тези случаи.

Пред България днес бившият кмет на София Стефан Софиянски изрази притеснение за Божков да не последва същото като с Алексей Петров.

„Надявам се да не стане като с него.“, заяви той. Снаха му и бивша водеща на Нова тв Ива Софиянска отказа да коментира, но заяви че стои зад него.

 

Тихомир Безлов по БТВ пък направи връзка с Алексей Петров. В миналото Божков и Петров са имали противоречия.

Случилото се с Трактора съвпадаха хронологичо с връщането на Божков.

Случайно или не, но нещата се развиха светкавично.

Една от най-интересните теории разви журналистът Григор Лилов.

Той смята, че има план и то доста сложен.

Ето какво пише Лилов във Фейсбук:

Васил Божков-Черепа се завърна. Доскоро ОАЕ категорично отказваха да го върнат в България. Вчера се разбързаха за екстрадицията му и днес е вече у нас.

 

Вчера ОАЕ получиха съгласие за бързо членство в руско-китайската БРИКС.

Да напомня, че когато Божков кацна в Дубай, там изненадващо дохвърча и Сергей Наришкин – ръководител на Службата за външно разузнаване на Русия.

Дори се наложи руски официални лица да опровергават връзката между двете събития – била случайна.

Черепа е дестабилизиращ политически фактор у нас.

Най-малкото е такъв, защото знае много за всички и почти всичко.

Това „всички” не е само Бойко Борисов, но и предишни премиери.

И това „всичко” не е единствено сакове с пари.

Жив свидетел пред съда винаги има убийствен пропаганден ефект, дори и да послъгва. Но в случая, както знаем, послъгване не е необходимо – и истината ще свърши работата.

 

Парадоксално звучи на този фон, но завръщането му е удобен фактор за тези „всички”, които се намират под западен натиск.

Арестът му е на сгода дошъл момент да демонстрират чрез неговото задържане западната си ориентация.

Да я демонстрират на фона на нарастващия дипломатически скандал със задържаните доставки за Украйна.

И негодните 100 БТР-а, които нямат място на фронта.

Дори библията на милиардерите – медията „Форбс”, която иначе не забелязва България.

Онзи ден посвети специална голяма статия с критика към страната ни, вкл. и за БТР-ите.

Но далеч по-важното в завръщането му е чрез заплахата от негови разкрития да си измиват ръцете пред Запада за непоследователната им политика.

Защото е ясно, че чрез знанието на Божков неговите небългарски господари ще притиснат зад кулисите родните властници.

Срещу натиска чрез закона Магнитски се изправя натиска чрез операцията „Васил Божков”.

А когато постановката завърши, вероятно и Черепа ще стане излишен: както Трактора, както Вагнеровеца (за Пригожин виж по-предишния пост)…“

Под поста му се изсипаха коментари:

Много сложно ги виждаш нещата експерте.

Божков се връща, ще се разберат с Баце и Шиши да не си мешат капите.

Божков ще забрави за давани пари на Шехеразада.

След няколко месеца и раследването за Барселона ще сподели съдбата на това за шкафчето и така…

Спечелилите от търкане на картончета ще си получат ли печалбите?

Ти си новият Джон Гришам или просто звездите ти го говорят.

Когато не знаеш нещо и не си сигурен, не е нужно да публикуваш сънищата си.

Разбирам, че е по-силно от теб желанието да ни покажеш колко си осведомен по всички въпроси от военно дело и енергетика, до разузнаване и политика….

А точно преди кацането а Божков как пък се реши, че едни снимки с пари в чекмедже и кюлчета били фалшиви!

След като ЕС експертиза доказа че са автентични и само дата е трита в единият файл. Пак почват врътки и глупотевини.

Само не разбирам той не можеше ли да говори от Дубай? Ако искаха да упражняват натиск, не беше ли по-сигурно да си седи там? Тук ще вземе да последва Алексей и край.

АЗ пък си искам талон четата. Животът без тях е скучен. С какъв трепет и надежда чаках всяка вечер шоуто. Той показа на българина, че неговата мечти са възможни. Е, някои хора останаха излъгани, но такива са правилата на всички игри в България.

Е добре де щом ОАЕ влиза във Брикс парите му във рубли ли са или долари ?
Някой знае ли нещо

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известна журналистка посочи причината за трагедията със загиналите фенове на Левски
Next: Официално! Вагнер е с нов лидер, ето кой е той и какво каза

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.