Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е в България да се върнат забравените български женски имена, ето кои са те
  • Новини

Време е в България да се върнат забравените български женски имена, ето кои са те

Иван Димитров Пешев януари 18, 2024
sdfvfdhfdhfghgf.png

Много красиви български имена са забравени, сякаш някой ги е забранил да се ползват във времето.

Кога за последно сте чували да наричат някого Шепердана?

А жена на име Чурица или Орда да сте срещали скоро?

Каква е причината нашенци така да се изкелеферчат, че да спрат да кръщават децата си с благозвучните български – Гелюша, Вула, Зура.

Днес ще си припомним някои от изчезналите български имена, съществували преди около 130 години, пише Lifebites.bg.

Връщаме се назад във времето чрез безценния Речник на българския език на Найден Геров. В него големият ни езиковед, общественик и фолклорист събира думи, изрази, гатанки, поговорки, пословици, песни и дори клетви, които е записвал в продължение на няколко десетилетия. Първият том на изданието, чието пълно име е Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски. Събрал, нарядил и на свят изважда Найден Геров, излиза от печат през 1885 г.

Две години по-късно на бял свят се появява и вторият. През 1899 г., когато е отпечатан третият том, неговият създател Найден Геров вече е тежко болен. След смъртта му – през 1901 г. и 1904 г. са издадени още два тома на речника, в който Геров е събрал изключително ценна информация. Делото му продължава неговият племенник Тодор Панчев, който издава последен, шести том – допълнение към труда на чичо си.Една част от този толкова интересен и стойностен труд е посветен на “кръстните имена”. Именно от тези страници Lifebites.bg почерпи информация и потърси изчезналите български имена.

В текста, който четете, сме обърнали внимание на женските собствени имена. В неговото продължение ще намерите списък с изчезналите мъжки имена. Обещаваме да потърсим и тези, които макар и вече да са истинска рядкост, все още се срещат на различни места в страната. В поредицата, посветена на българските имена, ще се опитаме да изясним и някои от причините за изчезването им.

Ето и списъка* с изчезналите български имена за жени, които открихме в безценния речник на Найден Геров:

А
Анга, Анчя, Ата, Ангя
Б
Баца, Беда, Билина, Богя, Бока, Буза, Будимка, Благатка, Буда
В
Вака, Вакла, Вана, Вика, Виля, Вителенка, Влахина, Войдана, Войнка, Воскя, Вула
Г
Гелушя, Гилина, Гиола, Глигойра, Года, Голуба, Гоичя, Горголица, Гроза, Груда, Гутка, Гурлица, Гюмрия, Гъна
Д
Далчя, Дардана, Дрета, Дупка, Дулчна, Дуля, Дура, Душя, Дудена, Демия
Е
Евта, Ека, Евгеница
З
Зазуля, Завира, Зака, Зойца, Зура
И
Ика, Ила, Ихтина
К
Каравилка, Кавдивка, Катуна, Кекя, Керда, Кийка, Кинра, Киоса, Кира, Круна, Кона, Куйка, Кута
Л
Лака, Локсандра, Лисава
М
Малана, Мада, Малтичка, Манасия, Маника, Маникя, Маргара, Марушя, Мацелана, Махруда, Матруна, Маса, Масия, Минакия, Мичя, Моба, Мода, Моля, Момена, Моца, Моцка, Моща, Мрена
Н
Наза, Некя, Неранца, Никла, Нокя, Нута, Нуна, Няга

О
Обрания, Ована, Овчя, Орда
П
Пала, Палагия, Палакия, Палесана, Пандела, Пандура, Панта, Пачена, Пижя, Пиза, Понда, Проя, Прокония, Пула, Пуна
Р
Раба, Разделина, Ракя, Рама, Рана, Ренгия, Риза, Рипа, Ронса, Ройка
С
Сада, Сазда, Саздия, Салата, Салка, Севастакия, Севета, Сека, Седева, Совица, Слена, Сипана, Сина, Сентика, Сента, Села, Солуна, Сона, Соса, Снаса, Стевана, Стоядина, Струмника, Струна, Стреда, Суса
Т
Тага, Таза, Така, Тала, Телфа, Тема, Тима, Тоза, Тока, Тола, Толица, Томанка, Томаица, Тоница, Трена, Трендавина, Тръса, Тръсина, Туна
Ф
Фета, Фона, Фетка, Фрала
Ц
Цика, Цикона, Цоца, Цопка, Црена, Цръна, Црънка, Цръца
Ч
Чубра, Чиркашка, Чона, Чубрика, Чула, Чупа, Чура, Чурица, Чурка
Ш
Шепердана, Шотка, Шумка, Шуна, Шурка, Шурулийка, Шута

 

*Ако сред изброените имена откриете такива, които все още се срещат, моля, споделете наблюденията си като коментар под текста или на нашата Фейсбук страница.

Вследствие на читателски реакции от списъка ни отпаднаха имената:

Агна, Будимка, Борка, Водица, Евросима, Зимба, Игна, Йорда, Маруда, Сена, Кона, Добрена, Хита, Фота, Фона, Модра, Дема, Воскресия, Йона, Бица, Левтерица, Перка, Кона, Костайка, Лиса, Селима, Смилка, Салина, Суска, Сема, Пана, Пъла, Гайтана, Гмитра, Черна, Чина, Уна и Никула.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Единственият мост, който не свързва два бряга се намира се в единственото село започващо с Ъ
Next: Наша гурбетчийка: Живея в Испания, родителите ми починаха, а сега брат ми иска всичките имоти за себе си…

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.