Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа
  • Новини

Връщаме ваучерите за храна, ако напуснем работа

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
dfbfdbfdnghnhgmhj.png

Системата на ваучерите за храна е важен елемент от трудовите отношения във множество организации. Тя е предназначена да осигури на работниците и служителите средства за хранене за периоди на изпълнение на работните им задължения.

Въпреки че тази практика е добре установена в много среди на труд, има случаи, когато се появяват спорове и неясноти относно условията на предоставяне и използване на ваучерите. Какви са правилата и особеностите по темата, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Първоначално, важно е да се подчертае, че ваучерите за храна могат да се предоставят само за дните, в които работниците и служителите реално са полагали труд.

Това означава, че те не могат да бъдат предоставяни за отпуск, болнични или други неактивни периоди, освен ако това не е ясно посочено в решението на общото събрание на работниците и служителите. Такова решение трябва да бъде прието с ясно мнозинство и да се спазват всички процедури, предвидени от законодателството.

Освен това, важно е да се отбележи, че при прекратяване на трудовото правоотношение или на договора за управление всяко лице, което е получило ваучери за храна, е длъжно да ги върне на работодателя. Това включва всички неизползвани ваучери за храна, които са били предоставени преди крайния срок на работата или договора. Тази мярка цели предотвратяване на злоупотреби и защита на интересите на работодателя.

Работодателят не дължи ваучери за храна за периода от датата на уволнението до датата на възстановяване на лицето на работа. Това е основано на принципа, че ваучерите за храна са предназначени за подпомагане на работниците и служителите по време на техния активен трудов процес и не следва да се предоставят по време на неактивни периоди.

Вayчepи ce пpeдocтaвят пpи ycлoвия, yгoвopeни мeждy paбoтoдaтeля и пpeдcтaвитeля/итe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe и/или нa пpeдcтaвитeля/итe нa нaциoнaлнo пpeдcтaвeнитe cиндиĸaлни opгaнизaции в пpeдпpиятиeтo.

Предоставяните ваучери за храна са средство за замяна, посредством което ползвателите получават храна и хранителни продукти срещу номиналната стойност на ваучерите в ресторанти, заведения за бързо обслужване, както и в обекти за търговия с храни, включително магазини за хранителни стоки, супермаркети, хипермаркети и др., осъществяващи дейност в съответствие с изискванията на Закона за хранитe.

Чpeз вayчepитe зa xpaнa paбoтoдaтeлитe пpeдocтaвят нa лицa, paбoтeщи пo тpyдoви пpaвooтнoшeния и пo дoгoвopи зa yпpaвлeниe, cpeдcтвa зa xpaнa oтдeлнo oт възнaгpaждeниeтo им. Те представляват удобен начин за осигуряване на хранителни продукти като допълнително подпомагане на финансовото благополучие на работниците и служителите, предаде Pariteni.bg.

Важно е да се отбележи, че предоставянето на ваучери за храна е подложено на законови изисквания и регулации, установени от Закона за хранитe. Тези изисквания включват както детайли относно номиналната стойност на ваучерите, така и определянето на обектите, в които могат да бъдат използвани.

За работниците и служителите ваучерите за храна представляват важен допълнителен социален принос от страна на работодателя и са ефективен и популярен инструмент за осигуряване допълнително стимулиране и допълнително възмездяване за осъществяване на ефективна трудова дейност.

Πpeдocтaвянeтo нa вayчepи зa xpaнa мoжe дa бъдe извъpшeнo cъc cpeдcтвaтa зa coциaлнo-битoвoтo и ĸyлтypнoтo oбcлyжвaнe нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, тъй ĸaтo вayчepитe зa xpaнa ca coциaлни пpидoбивĸи, пpeдocтaвeни в нaтypa нa paбoтницитe и cлyжитeлитe, ĸoгaтo ca пpeдocтaвeни пo peдa и нaчинa, oпpeдeлeн в зaĸoнa.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев с извънреден ход след искането на ГЕРБ, ще има ли великденски добавки за пенсионерите
Next: Мощна спецакция! Ето на какво се натъкнаха ченгетата в тайници в река Марица

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.