Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах
  • Новини

Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
sdfhfdheqwewq.jpg

Тази история е разказана от GMB Akash, международно известен фотограф, който е истинският говорител на най-скромните социални класи в Бангладеш.

Беден човек на име Идрис дълги години работил като чистач, за да могат четирите му дъщери да получат прилично образование – нещо, което той никога не е имал.

Това е историята на Идрис, човек, който е направил големи жертви, за да даде шанс на дъщеря си да избегне живота в бедност и трудности, това е историята на баща, който е бил готов на всичко за любовта на своята дъщеря.

Ето разказа на този баща от първо лице:

„Като дете бях много беден и израснах полуграмотен. Винаги съм се опитвал да постъпвам правилно и да спазвам закона, но успях да си намеря работа само като уличен метач. Наясно съм, че всеки честен труд заслужава голямо уважение, но се страхувах за дъщерите си.

Никога не съм разказвал на децата си за работата си, за да не се срамуват заради мен. Когато най-малката ми дъщеря ме питаше за професията ми, винаги й отговарях колебливо, че съм работник.

Преди да се върна у дома, се къпех всеки ден в обществени тоалетни, така че децата ми да не разберат истинската ми работа.

 

Мечтаех да изпратя дъщерите си на училище, за да се образоват. Исках да застанат достойно пред хората. Никога не съм искал някой да ги гледа отвисоко, както всички гледаха мен. Хората винаги са ме унижавали.

Инвестирах всичките си пари в образованието на дъщерите си. Никога не си купих нова риза, вместо това използвах парите да им купя учебници.

Всичко, което исках, е да спечелят уважение.

Аз бях чистач.

В навечерието на последната дата за прием в колежа на най-голямата ми дъщеря все още не бях успял да събера достатъчно пари за таксата за прием. Този ден не можех да работя. Просто седях до купчина боклук, опитвайки се да скрия сълзите си. Всички колеги ме гледаха със съчувствие, но никой не се опита да ме заговори. Бях се провалил и бях с разбито сърце.

Нямах представа какво ще кажа на дъщеря ми, когато ме попита за входната такса. Роден съм в бедност. Вярвах, че нищо добро не може да се случи на беден човек. И сега мечтите ми не бяха предопределени да се сбъднат…

След работа всички чистачи дойдоха при мен, сядаха до мен и ме питаха дали ги смятам за братя. Преди да успея да отговоря, всеки ми даде дажбата си за деня.

Когато се опитах да откажа, те казаха: „Ако трябва, днес ще гладуваме, но НАШАТА дъщеря трябва да учи в колеж!“ Не можех да им откажа.

През онзи ден не си взех душ. Върнах се вкъщи като чистач.

Най-голямата ми дъщеря скоро ще завърши университета.

Тя вече има работа на непълен работен ден, чрез която плаща за образованието на другите ми три дъщери. Децата вече не ме пускат на работа.

Често най-голямата ми дъщеря идва до работното ми място. Тя храни всичките ми колеги заедно с мен. Те се смеят и я питат защо ги храни толкова често.

Дъщеря ми им каза: „Всички вие гладувахте за мен онзи ден, за да мога да стана това, което съм днес. Молете се за мен да мога да ви храня всеки ден.“

Днес не се чувствам беден човек. Който има такива деца, не може да бъде беден!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Благой Георгиев готви нова сватба?-Снимка с избраницата му и бъдещия тъст
Next: Мегапроект за 1,5 милиарда долара, ето какво САЩ продават на България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.