Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки иска да посети това българско село: Истинско чудо на природата е
  • Новини

Всеки иска да посети това българско село: Истинско чудо на природата е

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
bzoxogaskkrasiras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Боженци е едно от най-известните села за селски и еко туризъм в България.

Още през 1964 селото е обявено за Архитектурен резерват и до днес е съхранило над 100 автентични старинни къщи. Целогодишно тук идват не големи групи туристи от страната и чужбина, за да усетят духът на българското и да се слеят с красивата природна околност.

Сгушено в полите на величествената Стара планина в близост до Габрово и прохода Шипка, селото е богато на околни забележителности за любопитните туристи.

Добре запазените Възрожденски къщи и обществени сгради, датирани от 18 и началото на 19 век ще очароват всеки със своя автентизъм и колорит. Някои от тях са превърнати в музей, а други гостоприемно са запазили старинния си облик, но модернизирани вътрешно посрещат гости през цялата година.

За разлика от бляскавото си минало населението на селото сега е едва тридесетина души, но те могат да ви очароват с топлината и гостоприемството си моментално. Ако ви се случи да сте в селото по Гергьовден, Лазаровден или Коледа, можете да станете част от уникална възстановка на тези традиционни обичай за българина.

Независимо дали през Зимата или Лятото, Боженци с каменните си покриви и снежно бели къщи е толкова красиво, че е било и ще бъде сцена на много филмови продукции и вдъхновение за малки и големи художници.

Може да посетите къщата-музей – „Баба Райна“ и да отседнете в една от множеството къщи за гости, като тези на: „Парлапанови“, „Бакалови“, „Стефанови“ или „Карадимитрови“. В околността могат да се посетят архитектурно-етнографския резерват „Етъра“, Възрожденска Трявна и единствения в страната „Музей на иконата“, Старопрестолно Търново.

Любителите на природата могат да посетят уникалната пещера „Змеева дупка“, Тракийското светилище „Сечен камък“ и Екопътеката „Римски път“, по която да поседнат, да отдъхнат и да усетят духа на Античността.

Боженци е едно вълшебно кътче, смесица от уникално красива природа и автентичен бит и култура. Тук може да се потопите изцяло в българщината и наистина да заобичате родината си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дядо Пешо: Пръскам доматите с инфузия от мая, те и другите зеленчуци не се разболяват
Next: Голям мистериозен тунел, пълен със злато и съкровища се намира в България

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.