Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки иска от къщите за 1 евро в Италия, но ето какво се случва след покупката
  • Новини

Всеки иска от къщите за 1 евро в Италия, но ето какво се случва след покупката

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
tiwqtlasktaskg.png

Когато италианските села започнаха да разпродават къщи на цената на чаша кафе преди няколко години, повечето чужденци приемаха това като забавен лов на имоти. Но за някои покупката на стар дом се оказва не просто игра на изгодни сделки, а пълна промяна в живота, пише CNN.

 

През 2021 г. Джефри Пфеферъл купува две изоставени къщи в сицилианския град Мусомели. Единият имот струва точно едно евро, а другият е „премиум“ – готов за обитаване дом, който се нуждае само от леки поправки.

Пфеферъл – пенсионер от Южна Калифорния и партньорът му Леън Макнот, никога не са си представяли как покупките могат да променят живота им.

„Това ни даде възможност да се вгледаме по-внимателно в живота си и установихме, че всичко онова, което ценим, е в изобилие в Мусомели“, казва Пфеферъл.

„Това е място, което предлага високо качество на живот, а хората са по-важни от парите. Заобиколени сме от общност, която ни показва изключителна загриженост и доброта. Това е място, което ни научи, че времето е най-ценното ни, предназначено е за пълноценен живот с тези, които обичаме и за които ни е грижа.“

През 2019 г., когато двойката прочита статия в CNN за изгодни имоти за продажба в Мусомели, първоначално смята, че това е твърде хубаво, за да е истина, и дори допуска, че може да е измама. Въпреки опасенията си, те решават да разгледат.

 

Пандемията обаче обърква плановете им, принуждавайки ги да изчакат. „През юли 2021 г. най-сетне отидохме. Казахме си, че в най-лошия случай ще си направим ваканция, ако се окаже, че това е измама“, разказва Пфеферъл.

Да стигнат до Мусомели обаче никак не е лесно.

 

„Наистина се борихме от самото начало и това промени всичко в живота ни. На летището в Рим изпаднах в паника, когато изпуснахме полета до Палермо – за щастие успяхме да хванем друг самолет по-късно същия ден“, допълва американецът.

Двойка реставратори купи развалина от 14-ти век и я превърна в къща мечтаИмотът се намира в Италия, а ремонтът е отнел 4 години

След като пристигат в Мусомели, те има късмета да получат частна обиколка на наличните имоти, тъй като други потенциални чуждестранни купувачи са отменили пътуването си поради пандемията.

В крайна сметка, решават да купят жилище „до ключ“, което изисква минимална промяна, за по-малко от 30 000 евро. След това, разхождайки се по криволичещите калдъръмени улички на Мусомели и изкачвайки се по каменни стъпала, минават покрай привлекателна къща за 1 евро в близост до тази, която вече са купили. Тя дори  разполаг с гараж – рядка находка в стария център на града.

Така че, бързо купуват и нея.

 

„Местните хора ни спираха на улицата и ни питаха: „Защо Мусомели? Порази ни това, че всички бяха невероятно мили“, разказва собственикът. Като пенсиониран бивш мениджър в развлекателната индустрия, той признава, че „не може да си купи време и иска да изживее мечтата си сега“.

Основният им имот, който купуват първи, е на четири етажа, напълно обзаведен: антични мебели, стъклени полилеи, чинии и дори одеяла са останали от предишните собственици. Преустройват двете спални в три по-малки и изпипват детайли в кухнята.

Домът за едно евро е по-малък, но също е на четири етажа. Купуват го, без да са стъпвали вътре. „Архитектът ни каза, че е като празно платно за художник. Електрическата инсталация е наред, водопроводът е направен. След като бъде напълно ремонтирана, ще може да се живее в нея.“

Въпреки че разходите за ремонта са значителни, да се контролира всичко от хиляди километри разстояние в САЩ е не по-малко предизвикателство: „Наехме архитект и изпълнител, но чатът по WhatsApp е труден, а часовата разлика между Сицилия и Южна Калифорния го усложнява.“, допълва собственикът.

Италианският стил на работа е приятна изненада.

„Всичко е по-бавно в сравнение с времето в САЩ. Не очаквайте ремонт за една нощ, той отнема повече време, но ако нещо наистина не работи и е от решаващо значение като например отоплението, тогава местните са супербързи“, казва Пфеферъл.

Той си спомня една студена нощ, в която прозорците на основната къща не се затваряли добре. Обадил се на агента по недвижими имоти, който два дни по-късно изпратил екип от седем местни жители, за да ги поправят.

„Това са хората, общността: Ако някой има нужда от помощ, те са там. Не мога да повярвам“, удивен е американецът. „В Америка съседите също си помагат, но в Мусомели се грижат по друг начин за другите – както е било в миналото.“, допълва той.

Въпреки че са купили къщите си по-скоро заради жителите, отколкото заради местоположението, той признава, че панорамата от кухнята на последния етаж към полята и хълмовете, е „гледка за милион долара“.

В бъдеще двойката планира да се премести за постоянно в Мусомели, като кандидатства за виза за пребиваване, която изисква определен размер на пасивния доход и не позволява работа.

Затова засега ще изчакат, преди да вземат каквото и да е решение. Що се отнася до документите, агенцията за недвижими имоти на Мусомели винаги е в готовност да им помогне в решаването на проблемите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България отново е под блокада! Няма минаване на тези ключови места
Next: Митничари от Русенско спряха три автобуса за проверка и се хванаха за главите от видяното вътре

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.