Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки родител трябва да знае фактите: 10 причини да не даваме телефон в ръцете на дете под 12 години
  • Новини

Всеки родител трябва да знае фактите: 10 причини да не даваме телефон в ръцете на дете под 12 години

Иван Димитров Пешев януари 1, 2023
bedasodasltaso.png

Децата ни се раждат, сякаш научени да работят с мобилното устройство, а ние им се възхищаваме и ги наричаме „умници“. Замисляли ли сте се, обаче, дали постъпваме правилно, давайки телефона или таблета в ръцете на 3-годишния си син?

Децата бързо свикват с телефона. Докато е в ръцете им, не издават звук, но ако им го вземете – избухват в плач. И тогава родителите се чудят защо е невъзможно да се намери общ език с децата и защо те нямат взаимоотношения в реалния живот.

Комуникативните умения са заложени в нас още от детството. Според педиатрите, възрастта от 0 до 3 години е много важна за развитието на зрението, формирането на речевия апарат и обогатяването на речника на децата. За деца под 3-годишна възраст е особено важно да говорят колкото е възможно повече с родителите и връстниците си, а не със смартфона на мама.

Не изпускай тези оферти:

Американската академия по педиатрия посочва, че децата на възраст 0-2 години не трябва изобщо да се излагат на електронни устройства . А на възраст от 3 до 5 години не трябва да използват джаджата повече от един час дневно, а от 6 до 18 години – по два часа на ден.

В същото време статистиката посочва, че съвременните деца прекарват средно неколкократно повече време пред екрана, 6-7 (!) часа на ден. Повечето американски деца използват мобилни устройства всеки ден от двегодишна възраст, а от 7 до 8 години те вече имат постоянен достъп до интернет.

 

Загрижени учени алармират – не давайте телефон в ръцете на дете под 12 години. Ето 10-те основни причини за това решение.

Пристрастяване към гаджети

Колкото повече родители проверяват пощата си, преглеждат новините, сърфират в социалните мрежи, толкова повече се отдалечават от децата си. Липсата на внимание у възрастните често се компенсира от същите джаджи и цифрови технологии.

В някои случаи самото дете става зависимо от портативни устройства, интернет и телевизия. Тази зависимост придобива размерите на епидемията. Всяко единадесето дете на възраст 8-18 години е дигитален наркоман.

Вредна радиация

През 2011 г. Световната здравна организация и Международната агенция за изследване на рака класифицираха радиоизлъчването на клетъчни телефони и други безжични устройства като потенциален канцероген, поставяйки го в група 2Б („евентуално канцерогенна за хората“).

Въпреки това, трябва да се има предвид, че децата са по-чувствителни към различни негативни влияния, защото мозъкът и имунната им система продължават да се развиват.

 

Въздействие върху развитието на мозъка

Мозъкът на бебето се утроява от раждането до двегодишна възраст и продължава да расте до 21 години. Развитието на мозъка в ранна възраст се определя от дразнители на околната среда или отсъствието им.

Стимулирането на мозъка с прекомерно излагане на електронни джаджи, както показват изследванията, е изпълнено с когнитивни забавяния, повишена импулсивност, намалена способност за саморегулиране и самодисциплина.

 

Закъснения в развитието

Седенето зад таблет или телефон означава липса на движение и може да доведе до забавяне на физическото и психическото развитие. Този проблем стана очевиден в Съединените щати, където всяко трето дете в училищна възраст има забавяне в развитието, което очевидно се отразява на академичното му представяне.

Физическата активност, от своя страна, подобрява вниманието и способността да се усвояват и усвояват нови неща. Учените твърдят, че използването на електронни технологии вреди на развитието на децата и неблагоприятно влияе върху тяхната способност за обучение.

 

Прекомерно затлъстяване

Страстта за гледане на телевизия и компютърни игри са примери за нехранителни навици, които са пряко свързани с епидемията на наднорменото тегло. Сред децата, които са неконтролирани и постоянно използват преносими електронни устройства, затлъстяването се среща 30% по-често.

В допълнение, затлъстелите юноши са изложени на по-висок риск от ранен инсулт и инфаркт, което значително съкращава продължителността на живота им. Учените алармират, призовавайки всички родители да наблюдават теглото на децата, защото първото поколение на XXI век има голям шанс да умре преди родителите си.

 

Проблеми със съня

Статистиката в САЩ подсказва, че 60% от родителите не контролират колко често децата им общуват с елетронни устройства, а в три от четири семейства на децата им е позволено дори да ги вземат с тях в леглото.

Синята светлина на екраните на телефони, таблети и лаптопи предотвратява нормалния сън, което води до намаляване на времето за почивка и липса на сън. Учените сравняват липсата на сън с недохранването: и едното, и другото изчерпват тялото, и съответно неблагоприятно се отразяват на успеха в училище.

 

Психологически разстройства

Висенето в Интернет често води до изолация и развитие на фобиите. Този списък може да бъде допълнен с биполярно разстройство, психоза, поведенчески аномалии, аутизъм и разстройство на привързаността (т.е. нарушение на близък емоционален контакт с родителите).

За ваша информация, едно от шест канадски деца има някаква психична болест, която често се лекува само със силни психотропни лекарства.

 

Агресивност

Бруталността на телевизионните и компютърните игри се отразява в реалния живот. Детето получава готов модел на поведение, който може да реализира в реалността около него.

И много изследователи стигат до същото заключение: насилието от екрана има краткосрочен и дългосрочен ефект – агресията може да се прояви не веднага.

 

Цифрова деменция

Научните наблюдения доказват, че  влиянието на джаджите върху деца на  възраст 1-3 години води до проблеми с концентрацията на вниманието до седмата година от живота. Децата, които не могат да се концентрират, просто губят възможността да научат нещо и да си спомнят нещо.

Отдръпване от реалността

Прекомерното използване на електронни технологии от деца не само влияе върху тяхната психика и способността им да съчувстват, но и ги прави по-уязвими в реалния живот, който те като цяло не познават.

Това означава, че времето, прекарано във виртуалния свят, често не ги научава на нищо полезно, а знанията за електронните устройства не гарантират успех в бъдеще, защото технологиите непрекъснато се подобряват и ще им е все по-трудно да успяват.

 

Редакционен съвет

Какво да правите като родители? Дали да вземете всички електронни устройства и от детето и да забраните телевизията и влизането в Интернет? Така ще стане по-лошо. Детето ще се ядоса на родителите си и те ще станат врагове в очите му.

 

Джаджите са необходима част от съвременния живот. Необходимо е да се позволи на детето да се научи да използва смартфона, но не и твърде рано. Не трябва да бутате телефона в ръцете на едногодишно дете, само за да отклоните вниманието му. За една година едно дете може да намери толкова интересни неща в познатия свят около нас, за това не се нуждаем от смартфони.

Необходимо е да ограничите времето, което детето прекарва пред екрана. Педиатрите препоръчват да се разработят ясни правила за използването на тези приспособления за цялото семейство.

Например, да се определят пространствата без джаджи – кухня, хол или колата. Препоръчително е да се съгласите, че няма място за телефони на масата.

 

Би било добре да се настоява, час преди лягане децата да не гледат нищо. За да постигнете по-голям ефект, можете да покажете солидарност и да наложите ограничения върху себе си (може би това ще бъде полезно и за родителите?).

Сегашното време на технологиите и интернет отнемат от детето много време за неща, които нищо не му дават в развитието: социални мрежи, безкрайни анимации и игри.

Затова следващия път, когато посегнете да дадете на детето си мобилния телефон, за да „купите“ малко време за себе си, помислете над горните неща. Не е късно за децата ни!Jemchyjinka.ru Источник: https://jemchyjinka.ru/2019/02/01/10-prichin-ne-davat-telefon-v-ruki-detyam-do-12-let-vsem-roditelyam-stoit-prochitat/

Continue Reading

Previous: Дете почина заради подправка, която всички имате и у дома си
Next: Астроложката д-р Светлана Балтова направи тежка прогноза за България за 2023 г.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.