Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки собственик на апартамент трябва да знае тези важни промени
  • Новини

Всеки собственик на апартамент трябва да знае тези важни промени

Иван Димитров Пешев ноември 11, 2023
fdashgfdhbcghfghgfhgf.png

С промени в Закона за управление на етажната собственост във входовете ще взимат по-лесно решения, а професионалните домоуправители ще подлежат на стриктен контрол. Общото събрание ще може да се провежда и в смесен режим на работа – присъствено и онлайн, а кворумът се намалява. Промените са обнародвани в „Държавен вестник“ на 29 септември, а разпоредбите влизат в сила на четири етапа. Първият етап е датата на обнародване в Държавен вестник – 29 септември 2023-та. Вторият етап е 31 декември 2023-та. Третият етап е 01 юли 2024-та и четвъртият етап е 31 декември 2024-та година. Приетите помени са важни, защото са част от законите, от приемането на които зависи отпускането на следващия транш от парите по Плана за възстановяване и устойчивост.

Ще бъдат ли създадени условия за по-справедливо разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части? На тези и други въпроси отговаря адв. Атанас Атанасов пред trafficnews.bg, който специализира в този сегмент от Гражданското право.

– На 29 септември влязоха в сила големи промени в Закона за етажната собственост. Какво наложи тези реформи в закона?

– Закон за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ се появи на 01.05.2009 година, като естествено продължение на действащия до тогава Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост /ПУРНЕС/. ЗУЕС от 2009 година беше добър, но не и съвършен закон. Днес, четиринадесет години по-късно, лобито на професионалните домоуправители най-сетне намери намери общ език със Законодателния орган на Република България. Промените в ЗУЕС не са изненада. Те бяха необходими, с цел улесняване на свикване и провеждане, вземане на решения и тяхното прилагане.

– В чий интерес са промените в ЗУЕС?

– Най-вече на професионалните домоуправители. Нормално, от ЗУЕС зависи техния бизнес. Направиха си асоциация, наеха добри юристи, покрай процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ сближиха отношенията с Министерство на регионалното развитие и благоустройството и промените в ЗУЕС не закъсняха.

– А гражданите? Някой помислил ли е и за тях?

– Не е особено голям интереса на гражданите към управлението на етажната собственост. За голяма част от тях дома им започва от входната врата на апартамента, а не от тази на входа на блока. Разбира се има и такива, които се вълнуват от състоянието на общите части и управлението им. За тях съм създал група във фейсбук: „Безплатни консултации – Етажна собственост“ . Там всеки може да намери отговор на въпросите си.

– Кои са основните промени в ЗУЕС, които ще засегнат най-голям брой собственици?

– Новият ЗУЕС дава възможност на общо събрание да се избере една от следните форми за разпределение на разходите за управление и разходите за поддържане на общи части:

поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят; собственикът на необитаем самостоятелен обект заплаща разходите за поддръжка в размер като за един обитател;
съобразно процента на идеалните части на обекта от общите части на сградата, или поравно на самостоятелен обект.

Тази промяна слага край на „паразитирането“ на необитаеми апартаменти, купени с цел инвестиция.

Другата съществена промяна е тази на необходимия минимален процент идеални части от общите части, представени на общо събрание.

От изискуемите 67%, вече са необходими 51%, за да започне събранието в обявения в поканата час.

За провеждане на събранието час по-късно бяха необходими 33%, които след промените стават 26%.

Важно е да се отбележи, че когато едно физическо или юридическо лице е собственик на повече от 51 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез упълномощени представители собственици на най-малко 75 на сто идеални части от общите части на етажната собственост.

Интересна промяна в ЗУЕС е въвеждането на смесен режим на провеждане на общо събрание – присъствено и онлайн чрез видеоконференция. За мен лично, тази иновация ще внесе допълнителен хаос в управлението на етажната собственост. Привърженик съм на присъственото провеждане на общи събрания – със собственици и/или пълномощници.

– С реформите постига ли се по-добра комуникация между лицата от етажната собственост и по-засилено присъствие на общите събрания?

– Комуникацията или я има, или я няма. За да я има, някой трябва да я създаде. Относно засиленото присъствие на общите събрания – не вярвам. Прекалено либералния ЗУЕС е предпоставка за неглежиране на присъствие и участие.

– Смятате ли , че новият закон ще спре безразборното остъкляване на балкони и боядисване на фасадите в най-различни цветове?

– Тук е момента да цитирам една мъдра мисъл на покойния доцент Кристиан Таков:
„Пазете правото, включително и от закона“. Не законът би спрял безобразията, а хората, които се интересуват и познават закона.

– Ще бъде ли улеснен достъпа до програмите за енергийна ефективност?

– Това зависи от всички нас, а не от закона. Министерството предоставя възможност, давайки методически указания, коя процедура как да бъде изпълнена. Във почти всяка една етажна сосбтвеност обаче има „задни колелета“ , които възпрепятстват изпълнението на процедурите – било то с липса на участие, например непредоставяйки нотариален акт, от който да се уточнят % идеални части на самостоятелен обект или недопускайки до собствеността си представители на фирмата, сключила договор за техническо обследване на сградата.

– С промените и въвеждането на регистър ще отпаднат ли нелоялните фирми и домоуправителите измамници?

– Не че домоуправителите, фигуриращи в този регистър са много лоялни, но до известна степен да – шмекерите ще са по-малко.

– Ще бъдат ли създадени условия за по-справедливо разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части?

– Както споменах по-горе, ЗУЕС дава тази възможност и при едно добре проведено общо събрание, всичко може да се подреди благоприятно за мнозинството от собственици.

– Достатъчни ли са направените промени? Какво друго е нужно, за да бъде законът полезен за хората?

– За съжаление, промените не са достатъчни, за да защитят общия интерес. Мои клиенти се оплакват от различни злоупотреби на професионалните домоуправители. Решение има, но за да се стигне до него е необходимо все повече хора, да се запознаят с управлението на етажната собственост. Радвам се, че вече се зараждат общности в социалните мрежи, които си помагат взаимно.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето ви пет причини защо лимоновите семки са истинско съкровище за здравето
Next: Село до Банкя превъртя играта: Такова изборно чудо никъде в България не се бе случвало

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.