Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки трябва да го знае: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея
  • Новини

Всеки трябва да го знае: Видите ли монета на пътя, не посягайте към нея

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_7-1.png

Всеки от нас поне веднъж в живота си е намирал монети или банкноти на улицата. Мненията за това как да се отнасяме към такава находка са много противоречиви.
С намерената на пътя монета се свързват множество поверия. И ако вярвате в съдбата и знаците, които тя ви дава, е по-добре да не ги игнорирате!

Виждайки монета или банкнота на пътя или тротоара, всеки от нас си задава въпрос: има ли смисъл да я взима?
Най-често подобни противоречиви мисли възникват в резултат на факта, че има определени вярвания, според които тези пари ще прогонят всички финансови средства далеч от дома ви.

В същото време съществува твърдение, че ние сами създаваме вътрешните си нагласи и от начина, по който интерпретираме събитията в живота си, се случва по-нататъшното им развитие.

Ето защо, ако намерите пари на пътя, трябва да ги вземете като подарък на съдбата и те със сигурност ще бъдат такива.
Ако, намирайки монети, се страхувате да не си навлечете проблемите на собственика им, по-добре изобщо не се навеждайте да ги взимате. За да предотвратите неприятностите, не мислете за лошото!
Най-разпространени парични ритуали
След като сте намерили монета на улицата, можете да превърнете находката в мощен талисман за пари. Можете да го направите по следните начини:

Ако монетата е намерена на улицата по време на нарастваща луна, трябва да я вземете, да я сложите в саксия и да я заровите в пръст.

Всеки път, когато поливате „растението“, произнасяйте следните думи: „Както расте дървото на парите, така да растат и финансите ми. Така да бъде“.

Монетите, които сте получили като ресто в магазина, трябва да слагате в различни части на къщата. Можете да ги поставите под килима или под леглото. В този случай енергията ще работи в правилната посока и ще помогне за увеличаване на средствата ви.

Препоръчително е да събирате монетите, намерени на пътя и да ги носите в десния джоб на връхната си дреха. Веднага щом събраната сума е достатъчна за закупуването на восъчна свещ от храма, идете до църквата и го направете по най-бързия начин.

След като купите свещта, я поставете в стаята си и я запалете. Докато тя гори, трябва да произнасяте следните думи: „Както пламъкът се запалва от искра, така една монета ще ми донесе богатство“.
Трябва да кажете думите толкова пъти, на колкото години сте. Препоръчително е ритуалът да се извършва само по време на нарастващата луна и за него трябва да знаете само вие.
Народни поверия
Според народните поверия монетата, открита на улицата, несъмнено вещае забогатяване. Но в този момент не трябва да изпитвате глад.

Ако намерите монета на празен стомах, това е знак за бедност. Ето защо, ако почувствате глад, не гледайте в краката си. Когато се нахраните до насита, можете спокойно да се оглеждате за загубени монети.
Въпреки многото противоречиви мнения, всеки трябва да помни, че парите, дори изгубени, носят определена енергия и изискват правилно отношение. За да подобрите финансовото си състояние, научете се да уважавате парите и те ще ви отвърнат с взаимност!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

FB.AppEvents.logPageView();

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Струва няколко левчета, но заменят най-скъпите лекарства в аптеката
Next: Публикуваха предсмъртното писмо на Банева написано на бял лист в Русе: Пълната истина

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.