Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки шофьор в София трябва да прочете тази новина, за да не изгори
  • Новини

Всеки шофьор в София трябва да прочете тази новина, за да не изгори

Иван Димитров Пешев април 2, 2024
asdvdsfbvsfdbdfnghng.png

Крайпътните табла, които отчитат скоростта със зелени или червени цифри, дават около 5% грешки, но съоръженията са преместваеми и с тях се картографират местата в града, където статистически стават най-много нарушения на скоростния режим.

На базата на данните вече са определени осем локации, където ще се монтират камерите за скорост в София. Те автоматично ще регистрират номерата на автомобилите на нарушителите и ще им се изпращат актове.

Местата, на които ще бъдат разположени, са по основните булеварди – Околовръстното шосе, бул. „България“, „Черни връх“, „Сливница“ и др. Това разясни пред БНР Димитър Петров от отдел „Управление и анализ на трафика“ в Столичната община.

Предвиждат се промени в Наредбата за организиране на движението по пътищата с пътни светофари.

„Между 5 и 8 пъти се намалява преминаването на червен сигнал, когато има мигащо зелено. Освен това то може да се прилага и при гъвкавото управление на трафика.

Към момента в нея още не е разрешено мигащото зелено, което за София е проблем, тъй като по-голямата част от светофарите в столицата работят на гъвкаво управление. Т. нар. таймери не са регламентирани и те могат да бъдат използвани на по-малки и стари, квартални кръстовища с по-слаб трафик“, обясни още Петров.

„Броячите и преди промените в наредбата, които се предлагат, бяха така заложени. Те обаче не могат да бъдат използвани на местата, където имаме т. нар. гъвкаво управление.

При него всъщност зеленият и червеният сигнал се променят динамично на базата на датчици, които подават данни в реално време за натоварването по различните клонове на кръстовището. На практика този таймер не знае какво да покаже, тъй като не е фиксирано примерно зелено през следващите 30, 20 или 15 секунди“, каза Петров.

Заради непрекъснатия анализ от датчиците за потока от автомобили, в рамките на 10 минути може да има 10 различни цикъла на светофара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Култов водещ аут от ефира на Нова телевизия, зрителите се чудят какво става
Next: Нов пазар измества с лекота Одрин – хем по-близо, хем много по-евтино, взимат левове

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.