Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена
  • Новини

Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
qnsdnandasnfsdgsd.jpg

България познава не един и двама ясновидци. Сред най-известните на първо място познаваме името на Ванга, но не по-малко известен от нея е Дядо Влайчо, например.

Дали обаче знаете, коя е най-силната българска ясновидка? Днес ще ви разкажем за феномена Константина Стефанова–Кортеза, която често наричат Сливенската Ванга. Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена. Наскоро се навършиха век и половина от нейното рождение. Детството й е не само бедно, но и тягостно, тъй като е белязано от тежък инцидент, досущ като участта на Ванга. След него момичето дълго боледува, но успява да се възстанови.

Кортеза ясновидка

На младини Кортеза отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът й нямало да просъществува. В крайна сметка се сгодила, но младоженецът починал пред олтара от сърдечен удар. Животът на Кортеза поел в нова посока след срещата й с изтъкнатия възрожденец д-р Георги Миркович. Той е известен като първия лекар в България, който прилага методите на хомеопатията.

Освен това е сред първите трима ученици на Петър Дънов. Д-р Миркович наема младото полуграмотно момиче като прислужница в дома си. Той създава спиритически кръжоци в Сливен и Бургас. Свръхсетивните дарби на Константина Стефанова се проявяват именно на тези спиритически сбирки в Сливен. Там тя започва да показва дарбата си на ясновидка – чува гласове и получава пророчески видения. И тогава участниците в сеансите на клуба, които се провеждали в представителния дом на Миркович, забелязали, че всичко казано от слугинята Кортеза се сбъдвало.

Славата й стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла „Светата пророчица Кортеза”.

Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията й, а почитта към нея е вероятно първата проява на звездомания по нашите географски ширини – нейни снимки се продавали като топъл хляб подобно на тези на холивудските кинозвезди и рокгрупите няколко десетилетия по-късно.

За разлика от повечето ясновидци, Кортеза не била в конфликт с църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Преданието твърди, че по това време е била по-известна и почитана от самия цар Фердинанд. Самата тя била убедена, че говори с ангели, със Света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използвала, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите.

Кортеза често пътувала из цяла България. Допускали я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събирала стотици вярващи. Имало случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 души.

Къщата й в Сливен била превърната в нещо като светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре пред иконите постоянно горели свещи и мирисът на тамян омайвал посетителите. А в преддверието на дома имало делва, в която тя събирала пари и помагала с тях на бедните.

За съдбата й след 1914 г. няма много сведения. Твърди се, че Кортеза живяла дълго, но нейните ясновидски способности постепенно отслабнали. Животът й завършил като самотна старица, която издъхнала в мизерия, изоставена и забравена от всички, пише За жената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Традиции на Велики понеделник! Ето какво да не правим
Next: НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.