Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена
  • Новини

Всички знаят за Ванга и Дънов, но ТОВА е най-силната българска ясновидка – отива си забравена

Иван Димитров Пешев април 29, 2024
qnsdnandasnfsdgsd.jpg

България познава не един и двама ясновидци. Сред най-известните на първо място познаваме името на Ванга, но не по-малко известен от нея е Дядо Влайчо, например.

Дали обаче знаете, коя е най-силната българска ясновидка? Днес ще ви разкажем за феномена Константина Стефанова–Кортеза, която често наричат Сливенската Ванга. Кортеза е българската ясновидка №1 за всички времена. Наскоро се навършиха век и половина от нейното рождение. Детството й е не само бедно, но и тягостно, тъй като е белязано от тежък инцидент, досущ като участта на Ванга. След него момичето дълго боледува, но успява да се възстанови.

Кортеза ясновидка

На младини Кортеза отказвала да се омъжи, защото предвиждала, че бракът й нямало да просъществува. В крайна сметка се сгодила, но младоженецът починал пред олтара от сърдечен удар. Животът на Кортеза поел в нова посока след срещата й с изтъкнатия възрожденец д-р Георги Миркович. Той е известен като първия лекар в България, който прилага методите на хомеопатията.

Освен това е сред първите трима ученици на Петър Дънов. Д-р Миркович наема младото полуграмотно момиче като прислужница в дома си. Той създава спиритически кръжоци в Сливен и Бургас. Свръхсетивните дарби на Константина Стефанова се проявяват именно на тези спиритически сбирки в Сливен. Там тя започва да показва дарбата си на ясновидка – чува гласове и получава пророчески видения. И тогава участниците в сеансите на клуба, които се провеждали в представителния дом на Миркович, забелязали, че всичко казано от слугинята Кортеза се сбъдвало.

Славата й стига своя връх през 1908 г., когато бива удостоена с почетната титла „Светата пророчица Кортеза”.

Из цяла България се носят легенди за точността на предсказанията й, а почитта към нея е вероятно първата проява на звездомания по нашите географски ширини – нейни снимки се продавали като топъл хляб подобно на тези на холивудските кинозвезди и рокгрупите няколко десетилетия по-късно.

За разлика от повечето ясновидци, Кортеза не била в конфликт с църквата. Нещо повече – тя е била уважавана от много свещеници. Преданието твърди, че по това време е била по-известна и почитана от самия цар Фердинанд. Самата тя била убедена, че говори с ангели, със Света Богородица, със самия Христос и с всички светии. Този дар ясновидката използвала, за да открива лечебни извори, да напътства живите и да контактува с мъртвите.

Кортеза често пътувала из цяла България. Допускали я да проповядва даже и в дворовете на църквите, където събирала стотици вярващи. Имало случаи, в които на нейните проповеди са се събирали до 12 000 души.

Къщата й в Сливен била превърната в нещо като светилище. Прозорците били със спуснати пердета денонощно. Вътре пред иконите постоянно горели свещи и мирисът на тамян омайвал посетителите. А в преддверието на дома имало делва, в която тя събирала пари и помагала с тях на бедните.

За съдбата й след 1914 г. няма много сведения. Твърди се, че Кортеза живяла дълго, но нейните ясновидски способности постепенно отслабнали. Животът й завършил като самотна старица, която издъхнала в мизерия, изоставена и забравена от всички, пише За жената.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Традиции на Велики понеделник! Ето какво да не правим
Next: НСИ: Половин България е на ръба, хората не могат да си позволят…

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
  • Марина седеше на тясната желязна койка, сгушена в стария шал, който някога ѝ беше подарил синът ѝ. Саша. Нейната гордост. Нейното момче. Тя го беше родила на двадесет и две, когато съпругът ѝ загина на строеж
  • Когато заплатата на съпруга ми, Райън, се удвои, очаквах благодарност. Може би спонтанна ваканция. Или поне празнична вечеря. Това, което не очаквах, беше зашеметяващо искане: да започнем да делим всички домакински разходи 50/50 – въпреки факта, че работех на непълно работно време по негово настояване.
  • Госпожа Лилия винаги е била „дамата с цветята“ в нашия квартал. Тя се караше на децата, че стъпват по теменужките ѝ, раздаваше мини тиквички от градината си и разказваше истории за покойния си съпруг
  • Никога не си бях представяла, че едно обикновено посещение на гроба на майка ми ще промени живота ми завинаги. Но един следобед видях жена, която изхвърляше цветята, които току-що бях оставила. Объркана и разстроена, аз се приближих до нея – само за да разкрия тайна, която разтърси целия ми свят. Казвам се Лаура и това е историята за това как открих сестра, за чието съществуване дори не подозирах.
  • Лена се сгуши на изоставена автобусна спирка, притискайки новородените си дъщерички. Студената, мокра от дъжда нощ я обгръщаше като леден саван. Вятърът свистеше през подгизналите ѝ дрехи, пронизвайки я до кости, докато шепнеше отчаяна молитва.
  • Заради болест мъжът ѝ не излизаше от къщи… но когато Анна се върна по-рано от обикновено, я застигна ужасяваща истина…
  • Цял живот се гордеех с умението си да вземам бързи решения. На работа тази черта ми е само от полза – докато другите размишляват, аз вече действам. Работех като старши финансов анализатор в голяма инвестиционна компания, където всяка секунда можеше да струва милиони
  • Изгониха ме от дома, когато бях на петнайсет. Не с куфар, не с викове, както става по филмите. Просто една вечер майка ме погледна така, сякаш съм ѝ чужд, и каза: „Илюша, така е по-добре.
  • Семьон все казваше на Люба, че трябва да отслабне.
  • Вие всичко предадохте на сестра ми? Отлично — нека сега тя да плаща за вашите дългове. Аз повече няма да дам и стотинка!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Маргарита стоеше край прозореца в болничния коридор, стиснала ръце и стиснала зъби. Погледът ѝ беше прикован в гледката долу, пред входа, където съпругът ѝ Игор отново се смееше с медицинската сестра Марина
  • Всичко започна като една съвсем обикновена събота. Слънцето се прокрадваше през прозореца на кухнята, рисувайки златни ивици по масата, където Алекс, моят деветгодишен син, се опитваше да си сипе мляко в купичката с овесени ядки, докато малката му сестра, Лили, го наблюдаваше с широко отворени очи. Тя беше на четири и всяко негово движение беше обект на безкрайно възхищение.
  • Стоях до леглото му, държейки изсъхналата му ръка, вени изпъкнали като стари корени по набръчканата кожа. Всяко вдишване беше усилие, всяко издишване – шепот, който се губеше в тишината на стаята. И тогава, в този полумрак
  • Една година беше изминала, откакто Стефан загуби брат си, Димитър. Една година, изпълнена с мъка, лишения и безкрайна борба. Животът му, който дотогава беше относително спокоен, се преобърна с главата надолу
  • Бяха изминали три дълги, мъчителни години, откакто светът ми се срина. Три години, откакто съпругът ми, моята първа и единствена любов, загина при нелепа трудова злополука
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.