Какви са тенденциите при плащанията с ПОС терминали и какви са полозите за търговци и потребители при използването им – един разговор с Антон Христов, ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК.
Ето какво каза той в интервю за Investor:
– Г-н Христов, бихте ли споделил с нас какви са предимствата бизнесът да ползва ПОС терминали?
– На първо място бих споделил с вас какво е нивото на пенетрация (тази толкова хубава българска дума) в страната ни на налични ПОС терминали в търговските обекти. По данни на БНБ за 2022 г. в България има 124 082 ПОС терминални устройства, приемащи плащания с карти. Те са различни разновидности – физически, виртуални (онлайн магазини) и софтуерни (мобилни апликации).
И като в много други статистики и класации България, за съжаление, отново поизостава от по-развитите държави и икономики. По данни на Visa на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, което е далеч от средното за Европа – 33 терминала на 1000 души. Въпреки това цитираните по-горе почти 125 хил. ПОС терминала са генерирали трансакции на обща стойност над 25 млрд. лв. през 2022 г., което е 40% ръст спрямо предходната година (2021).
– Кои според Вас са водещите компании на пазара на ПОС терминали?
– За разлика от други близки държави в Централна и Източна Европа, при които така нареченият acquiring бизнес е изцяло изнесен към няколко на брой финтех компании, в България той е високо конкурентен. Най-масовите и разпознаваеми физически ПОС терминали се предоставят от повечето банки в страната, както и от финтех компании. Основните играчи от гледна точка на пазарен дял са трите големи банки в страната – Банка ДСК, Уникредит и ОББ.
– Бихте ли посочили няколко конкретни ползи за бизнеса?
– На първо място със сигурност са по-високите търговски обороти. Клиентите не са ограничени да пазаруват само до размера на наличните средства в брой и много често си позволяват повече и по-скъпи покупки. Това води след себе си повече доволни клиенти. Търговците изграждат модерен и атрактивен имидж, привличайки повече клиенти, включително чуждестранни туристи, които рядко разполагат с местна валута.
Освен това спестява време. ПОС трансакциите се обработват в рамките на няколко секунди. Отпада необходимостта от броене на пари и връщане на ресто. Наличието на ПОС терминал повишава и нивото на сигурност. Търговците спестяват разходи за охрана и поддържане на касова наличност
– Бихте ли описали всички възможни разходи за бизнеса, свързани с използването на ПОС терминални устройства?
При почти всички банки моделът представлява пълно субсидиране на ПОС устройствата. Т.е. бизнесите ги получават безвъзмездно до момента, в който имат активен договор, след което са задължени да ги върнат обратно.
При финтех компаниите моделът е коренно различен – те продават устройствата на бизнесите, които трябва да отделят бюджет между 70 и 300 лв. за устройство, в зависимост от модела и функциите.
– Как всъщност работят ПОС терминалите?
– За да работят ПОС терминалите, трябва да имат осигурен достъп до интернет връзка. При големите търговски вериги предпочитаната свързаност е LAN, най-вече поради нуждата от по-голяма централизация между различните търговски обекти. При малкия и среден бизнес ПОС терминалите функционират благодарение на GPRS свързаност.
Или казано на разбираем език – SIM карта с мобилни данни. Това е и една от основните причини банките и финансовите институции да включват месечен абонамент към плановете за предоставяне на ПОС терминали. Най-малкото защото това е разход и за тях към телекомите, откъдето те получават SIM картите. В допълнение към месечния абонамент се включва и така нареченият SLA (service level agreement), а именно последваща техническа поддръжка.
– Има ли комисиона и как се определя тя?
– При почти всички финансови институции моделът е един и същ, като комисионите варират в зависимост от типа банкова карта (дебитна, кредитна или бизнес) и зоната на издаване на картата (България, ЕС, извън ЕС). Други ключови фактори определящи нивата на комисионите са оборотите, които бизнесите генерират, както и средната стойност на трансакция.
Има значение дали вие сте хранителен магазин със средна стойност на трансакция от 40-50 лева или продавате мебели, техника, екскурзии в чужбина, при които респективно тя е в рамките на 700-1000 лева. Колкото по-висока е стойността на трансакцията, толкова по-ниска комисиона можете да очаквате.
– Какви комисиони плаща бизнесът на банките или финтех компаниите?
– Тук е важно да споменем, че комисионите, които бизнесите плащат на банки или финтех компании, не са чист приход за последните. Накратко те могат да бъдат разделени на три отделни пера: такса за издателя на банковата карта – т.нар. interchange fee, регулирана спрямо PSD2 директивата и еднаква за всички лицензирани финансови институции на територията на ЕС; динамична такса за картовата схема (Visa, Mastercard, Борика), която обработва трансакцията; както и марж или печалба.
По данни на БНБ най-големите издатели на банкови карти в страната отново са най-големите банки. Те имат сериозно предимство пред конкурентите с по-ниски комисионни, които могат да предоставят на бизнеса за използване на ПОС терминали. Това е така, тъй като за собствените си карти не дължат interchange fee и разходите им са значително по-ниски.
От друга страна, финтех компаниите, които не издават собствени банкови карти, нямат подобно предимство и предоставят по-високи комисиони за бизнесите.
– В заключение, какво предпочитат клиентите – да плащат с карта или в брой?
– Масовият потребител в България безспорно иска да плаща с карта. По данни на БНБ на пазара активно се използват над 7 млн. банкови карти. А вече все по-често българинът го прави с добавяне на картата в дигитален портфейл, използвайки телефон, часовник, пръстен или някоя друга интересна, технологична джаджа.
За бизнесите в България вече е ясно, че наличието на ПОС терминал не е просто една допълнителна опция, а задължително изискване на клиентите.
Кой е той?
Антон Христов е ръководител „Продажби и партньорства“ в Банка ДСК. Преминал е през различни търговски и мениджърски позиции в компании като Виваком и eMAG. За периода 2021-2023 г. отговаря за развитието на търговския отдел в най-големия Marketplace в Централна и Източна Европа, където с екипа му реализират годишен ръст на приходите от 106%.
От началото на 2023 г. Антон Христов отговаря за всички търговски дейности в Банка ДСК, свързани с разплащания – физически и онлайн, с фокус върху бизнес развитието, подобряване на бизнес процесите и внедряване на нови технологии.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: