Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава
  • Новини

Всички търсят къща в това райско кътче на България, но никой не продава

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
vasvaisvkasvkasv.jpg

Кадънче, Невестино, абе селото на момите. И поради тази причина се е напълнило със зетьове. 43 къщи, подредени от двете страни на тесния път, който се вие покрай зелени поляни, докато отведе до малкото населено място. Само на броени километри от Кърджали.

„Трябва да го преименуват на „Зетьово“, че е пълно“, шегува се възрастен мъж.

Стои на пейката пред портата си и върти мохабет с комшията от другата страна на тясната уличка. Ако си протегнат бастуните и може да се дуелират. Толкова са близо.

Двама пенсионери, на припек пред входните врати на дворовете си.

Не изпускай тези оферти:

„Хубаво си ни е тук, харесва ни.

Двама зетя имам. Единият живее тук, с дъщерята, в къщата. Не иска в града. По два пъти на ден се събираме с комшийките на пейките. На обед и надвечер. Говорим си, почиваме.

В градините сеем всичко. И всичко става“, споделя 58-годишната Хабибе.

Близо три десетилетия от живота си е отдала на работа в болницата в Кърджали. Сега посреща с голяма усмивка от двора на дома си в Невестино.

„Много хора са питали за имоти. Ама никой не продава“, допълва жената. Нормално е, на крачка от града, а сред природата.

Една-единствена къща е за продан.

Почти „изтърбушена“ изглежда отвън. Преди време семейство руснаци е искало да я купи, но цената ги хвърля в размисъл-50 000 евро.

Стадо овце пасе на баира, собственост на бившия кмет. Едва две крави в селото, но рахат и спокойствие.

Млади хора има и из чужбина. Връщат се лятото. И споделят: „Не ни харесва там, тук е по-хубаво, но няма как…“.

И още по темата, във видеото:

„Търсят се парцели, хора участват в търгове за общински земи. Вдигат се къщи“, споделя пък друга жена, от съседното село Калинка.

Срещу Невестино, от другата страна на главния път. Зад гърба на самия… Орфей. Красивите къщи веднага грабват окото след паметника на тракийския певец.

Буквално нова махала се е оформила по възвишенията над платната към и от „Маказа“. Около 150 души живеят в Калинка.

Според местни, наскоро парцел от 700 кв. метра е бил продаден за 50 000 лева. „Ама може и да е слух“, застраховат се в селото.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я депутатката, която за 8 години изговори едва 4 думи в НС
Next: Двaмa бpaтя близнaци се oжeнили зa двe сестри близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви се вяpвa

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.