Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички ходим там, но току-що дойде черният потоп, смъртта не закъсня! Пряко предаване
  • Новини

Всички ходим там, но току-що дойде черният потоп, смъртта не закъсня! Пряко предаване

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
navoavandnandan.jpg

Предполага се, че може да има изчезнали хора

Наводнение на остров Крит. 50-годишен мъж е загинал, след като колата му е била отнесена от водата.

Инцидентът е станал в крайбрежния град Агия Пелагия.

Бързата промяна на времето е предизвикала сериозни наводнения през последните няколко часа, пишат гръцки медии.

Не изпускай тези оферти:

Според местни медии е възможно в Агия Пелагия и Лигария да има изчезнали.

От пожарната служба съобщиха, че девет автомобила са били пометени.

Бреговата охрана е призована да участва в издирването на хора в неизвестност.

Тежки наводнения опустошиха селото Агия Пелагия на остров Крит в Гърция и взеха поне две жертви. След големия порой основните пътища на най-големия гръцки остров остават под вода, а според прогнозите на синоптиците циклонът над егейските острови ще продължи и днес.

Поне 9 коли са били пометени в село Агия Пелагия. Разрушен е плажа, основни пътища, а коли са под вода. Екипи на пожарната отводняват пострадали магазини и етажи от къщи.

От Атина пристигна ръководството на министерството по защита на гражданите, за да координират възстановителните действия, а местните власти изчисляват, че щетите ще струват скъпо.

Обновянане на новината:

Жертвите от наводненията, предизвикани от проливни дъждове на гръцкия остров Крит, станаха две, след като днес спасителните екипи откриха тялото на 48-годишна жена на брега на морето край селището Агия Пелагия, съобщи гръцката държавна телевизия ЕРТ.

От противопожарната служба уточниха, че жената е пътувала в един автомобил заедно с 50-годишния мъж, чието тяло беше открито вчера. Превозното средство е било отнесено от придошлите води на поток.

Гръцките власти съобщават и за огромни материални щети на острова и по-конкретно в префектурите Ираклион и Ласити. На място е изпратена правителствена комисия за изготвянето на план за подпомагане на засегнатите от бедствието.

Наводнение на остров Крит, има загинал

Вълната от лошо време междувременно се разпространи и към островите Карпатос, Касос, Родос, Халки и Кастелоризо, където жителите получиха съобщения за възможни извънредни метеорологични явления.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме от Истанбул, пейзажът е в пламъци! Гори една от най-високите сгради, страшно е
Next: Какво се случва в България: Руски хакери удариха тежко по президентството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.