Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я имате в къщи, но не знаете как да я използвате: Солта защитава от зло и магии – вижте как
  • Новини

Всички я имате в къщи, но не знаете как да я използвате: Солта защитава от зло и магии – вижте как

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
fewgggewgee.png

Солта възстановява загубената от нас сила, лекува дупките в астралното ни тяло. Злите хора и особено тези, които имат греховна душа, отдадена на чародейството или магии, не понасят солта.

Нищо чудно, че нашите предци са я носили на път като талисман. На “нечисти” места пък са я хвърляли през рамото си, за да не могат силите на злото да навредят на дадения човек. Солта се използва в магически ритуали – белите кристали връщат щастието, загубено поради зла човешка мисъл или магия.

Как да се защитите с помощта на солта?

РЕЦЕПТА 1.

Нашите предци забелязали, че човек лесно може да бъде въвлечен в момент, когато по време на разговор спира да обръща внимание на това, което се случва. Завистникът ви увлича по същия начин в ласкателен разговор. За да избегнете такова нещастие, на масата си сложете сол в отворена солница. Тя “гаси” негативната енергия, премахва уроки. И пожеланото зло се връща обрано към този, който го е изпратил.

РЕЦЕПТА 2.

За да се определи дали има в къщата ви нечист дух, трябва веднага да го изгоните от прага си. Вземете обикновена чиста и метална тава (тефлонова или емайлирана), поставете я на силен огън и изсипете в нея тънък слой от сол. Калцираната сол трябва да престои от един до три часа. Ако има мръсна енергия, по солта ще се появят тъмни петна. Веднага след като злото напусне дома ви, той сякаш ще светне и проясни.

В допълнение, препоръчваме да минете през всички стаи с горещия съд, за да се очистите от енергията навсякъде. В градските райони е най-добре да продължите очистването със сол на седмична база.

РЕЦЕПТА 3.

Ако над дома ви и собствениците му е налегнало смъртно проклятие, повторете обряда с горещия съд. Солта ще ви предупреди, ако наистина над вас има проклятие.

РЕЦЕПТА 4.

Солта също е чудесен лечител – тя лекува от лоши сънища и безсъние. Ако сте родени под знака на Рак, Скорпион, Риби, Близнаци, Везни, Водолей, разтворете три щипки сол във вода и поставете през нощта течността на пода до вас и над главата си. Родените под знака на Овен, Телец, Лъв, Дева, Стрелец или Козирог, просто трябва да сложат над главата си и в краката си (на пода), две шепи със суха сол. На сутринта изсипете солта или солта с водата в тоалетната. Направете тази процедура в продължение на три поредни нощи и сънят ви ще бъде силен и дълбок.

РЕЦЕПТА 5.

А какво да кажем по отношение на основното предназначение на солта – в кухнята? Използвайте я като подправка особено в супи и сосове, опитвайте да говорите и мислите само добро – не забравяйте, че вашите желания са записани в аурата на ястията, които приготвяте.

 

Гневните думи, могат да доведат до лошо храносмилане. Най-добре е за всички, ако домакинята, когато соли храната, да казва молитвата “Отче наш”. Това помага да се запази здравето и силата на духа и тялото.

Хроничното напрежение, провокирано от стреса, модифицирано в телесни неосъзнати стереотипи, унищожава нашето емоционално здраве, тъй като то намалява индивидуалната енергия и ограничава подвижността. За да се предпази човек и да се справи с житейските ситуации по-ефективно, той трябва да вдигне нивото си на положителна енергия, да се освободи от стагнацията и да възвърне своята жизненост и емоционално благосъстояние.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенец показа менюто с цените на телешките пържоли от ресторант в Париж: Изводите си направете сами
Next: На границата е като на война! Комисар Златанов разкри какъв щурм е отблъснат

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.