Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я обичаха, беше в топ форма на 18. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
  • Новини

Всички я обичаха, беше в топ форма на 18. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
hsdyiaskyasodiaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Шампионка по силов трибой от Белгия почина за по-малко от ден, след като се разболя от тежка инфекция, пише Daily Mail.

Приятелка на Лаура Делава написа в Instagram, че белгийската шампионка по силов трибой за юноши от е починала от внезапно заболяване в понеделник, 24 април. Съобщава се, че тя е починала „в рамките на 24 часа“ от началото на заболяването.

Тийнейджърката започва да се занимава със силов трибой миналото лято и става национална шампионка в своята категория с четири национални рекорда едва миналия септември, на 17 години.

Записи показват, че 18-годишната е починала в родния си град Лиеж. Семейството на Лаура ще има частна церемония и ще отдаде почит преди погребението на нейната урна в събота, 29 април.

Според публикация в Instagram лекар е обявил „непоправимото състояние“ на Лаура в 13 часа в понеделник. Приятели на Лаура са отдали почит под поста, споделяйки приятните си спомени с нея.

Винсент Ди Либерто от местния клуб Powerlifting Waterloo написа: „Искам да изразя искрените си съболезнования и пожелания за смелост към цялото ѝ близко обкръжение, от мое име и от името на клуба. Лаура ще остане за нас забележителна и забележителна спортистка както заради потенциала си, така и заради симпатиите си“.

Друг акаунт, който твърди, че познава Лаура лично, пише: „Надявам се, че в последните ти мигове си била добре заобиколена и си достигнала върха, може би близките ти са си отишли преди теб. Да умреш толкова млад е немислимо, така виждаш, че никой не е в безопасност. Почивай в мир Лаура“.

Мишел Бертран, президент и треньор на клуба Poids et Haltères в град Серен, каза пред местната преса, че „нищо не е предвещавало тази трагедия“.

Той заяви, че Лаура е дала пример на младите хора: „Силовият трибой е млада дисциплина, но откакто Лаура се присъедини към нашия клуб, ние посрещнахме много млади силови атлети тук, момчета и момичета. Тя предизвика много ентусиазъм, всички сме в шок. Това ще остави голяма празнота в нашата спортна общност.“

Въпреки че започва да се занимава със силов трибой едва миналото лято, Лаура скоро става шампионка на Белгия в категория под 69 кг подюноши. Очакваше се тийнейджърката да премине в категорията за юноши по-рано тази година, въпреки контузията на пищяла си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не заслужава да бъде захвърлен от децата си
Next: Ех, любов, любов! 65-годишен кмет се ожени за 16-годишната си приятелка, но това не е всичко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.