Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко започна с силен трясък на Свети Наум в столичния Лозенец, последва екшън с полицията!
  • Новини

Всичко започна с силен трясък на Свети Наум в столичния Лозенец, последва екшън с полицията!

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
sveteitaunanum.jpg

Водач на лек автомобил беше задържан от полицията заради агресивно поведение след катастрофа в столичния квартал „Лозенец“.

При инцидента, станал този следобед, са съборени колчетата на тротоара, които обезопасяват преминаващите пешеходци в района. На мястото на катастрофата са изпратени и патрули на полицията в София, предаде БНР.

Единият от водачите на участвалите в катастрофата коли е арестуван. Това е станало, защото човекът се е държал агресивно. Същият е отказал и проба за алкохол на полицаите.

Заради катастрофата в района на кръстовището на булевард „Свети Наум“ и улица „Крум Попов“ до столичния хотел „Хемус“ преминаването е затруднено.

Не изпускай тези оферти:

Има екипи на полицията. Припомняме, че на метри от инцидента на 5-и юли надрусаният Георги Семерджиев помете с колата си две момичета на съседното кръстовище на бул. „Черни връх“ и бул. „Арсеналски“.

Още криминално:

Справка показва, че делото е от началото на миналата година в Административен съд София-град

Докато обвиняемият за жестоката катастрофа с две жертви Георги Семерджиев шофирал необезпокояван с фалшива шофьорска книжка из софийските улици, той дори стигнал дотам да жали пред съда свалянето на регистрационните табели на управляван от него автомобил.

Делото е от началото на миналата година в Административен съд София-град, показа справка на „Телеграф“.

Наглост

В края на 2020 г. Семерджиев бил изловен от пътните полицаи и санкциониран с „прекратяване на регистрацията“ на автомобила за срок от 6 месеца. По това време той вече имал натрупани близо 50 акта за нарушения по пътищата.

Вместо да ги плати обаче, той веднага изтичал в съда с адвоката си и пуснал искане за спиране на изпълнението на заповедта за свалените табели. Съдът обаче оставил искането без разглеждане, тъй като автомобилът е регистриран на името на фирма, представлявана от друго лице.

Така магистратите решават, че „оспореният административен акт не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси“ на Семерджиев и оставят без уважение молбата му, въпреки че със самото пускане на жалба от свое име Семерджиев реално признава, че той е нарушителят на пътя.

Закрила

Семерджиев е в ареста от юли месец, след като причини адска катастрофа на столичния бул. „Черни връх“, при която загинаха две млади момичета.

Едва след трагедията стана ясно, че неуспелият футболист е шпорил из улиците с фалшива шофьорска книжка, имал е множество актове и глоби, но винаги му се е разминавало, защото над него имало полицейски чадър.

Преди няколко дни стана ясно, че 40 униформени са бдели за неговия комфорт. Веднага след катастрофата в смачкания джип, управляван от Семерджиев, разследващите откриха синя лампа и полицейска стоппалка. Полицайката Симона Радева пък е проверявана за това, че му е помогнала да избяга веднага след инцидента.

2000 като него прелетяха по Черни връх

Само за четири дни по столичния бул. „Черни връх“ са прелетели 2000 автомобила със скорост над 60 км/ч. Това съобщава председателят на Столичния общински съвет (СОС) Георги Георгиев на страницата си във Фейсбук. „Рекордьорът“ е преминал със 135 км/ч в 1:00 след полунощ.

Има отчетени 73-ма нарушители, движещи се с над 90 км/ч на този участък. В посока „надолу“, към бул. “Арсеналски“, над 1000 автомобила се движат със скорост над 60 км/ч. Това се случва от 1 до 4 септември – в дните, в които немалка част от гражданите все още са във ваканция, посочва Георгиев.

„Продължаваме да настояваме МВР спешно да закупи и монтира стационарни камери на големите булеварди в София и да организира хайки за спиране на “гонките”, които тормозят гражданите от различни квартали“, отбелязва той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изтече от топ дипломат: Елизабет е имала огромни планове за България, вижте само какви са те
Next: Между Царев дол и Търновци: 56-годишен мъж се размаза в преминаващ кон, загина в касапницата

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.