Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко свърши! Радев готви нов кабинет. Ето коя ще е новата коалиция
  • Новини

Всичко свърши! Радев готви нов кабинет. Ето коя ще е новата коалиция

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
radevvkoaliqiciqc.jpg

С ново правителство е готов президентът Румен Радев. Това потвърдиха пред “Труд” от “Позитано” 20 и висшестоящи представители на опозицията.

Според политолози, въпрос на седмици или най-много на месец е разпадането на коалицията на “Промяната”. Индикатор за сериозния трус в коалицията бе поисканата от Кирил Петков оставка на военния министър ген. Стефан Янев, който само формално бе поставен на този пост от квотата на ПП, а де факто е директен избор на Румен Радев, както е и МВР министърът Бойко Рашков.

Първият сценарий са бързи предсрочни избори.

Очакванията са, че “Демократична България” ще напусне обединението, от което са недоволни и ИТН и БСП. ДБ обаче били единствената партия, която според социолозите имала потенциал да утрои резултата си при предсрочни избори. За разлика от нея БСП и ИТН топят резултатите, а хората на Слави Трифонов вероятно няма да могат да се класират за следващ парламент.

Професорът по конституционно право Пламен Киров припомни пред “Труд”, че ако правителството падне предсрочно, тогава в рамките на сегашния парламент отново ще се завърти рулетката с връчването на мандатите. Най-напред президентът Радев трябва да връчи мандат на първата политическа сила – “Продължаваме промяната”.

Политолози отчетоха, че хората на Кирил Петков и Асен Василев нямат потенциал, различен от настоящия и се очаква да не успеят да реализират нов кабинет. Втората политическа сила е ГЕРБ, която в рамките на този парламент и сегашната политическа обстановка при липса на ясно и стабилно мнозинство, не би поела риска за съставяне на правителство. Която и да е политическата сила за приемане на третия мандат по конституция, тя няма ресурс да събере необходимите 121 депутати. Така страната ни ще бъде изправена пред нови предсрочни избори през месец май или началото на юни. До тогава отново по конституция Румен Радев ще назначи поредното служебно правителство.

Според политически наблюдатели министър-председател отново ще е Стефан Янев, в БСП средите се твърди, че най-вероятно той ще оглави и новия политически кабинет на държавния глава. Янев е добре приеман от социалистите и поставянето му начело на нова партия ще продължи да смалява числеността на Столетницата. На “Позитано” 20 са силно притеснени, че хора на президентството обикалят страната с позивна, че правителството си отива през март, а в парламента трябва да се промени конфигурацията и да влезе нов политически играч.

Янев е одобряван и от русофилите, последните му ходове и изявления вдигнаха рейтинга му сред тях.
Вторият, но по-малко възможен сценарий е правителството да остане до актуализацията на бюджета, планирана за юни. Но политолози смятат, че удължаването на живота на коалицията е трудно заради непреодолимите противоречия помежду им, както и протестите на различни сектори от икономиката и граждански организации.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гореща мълва: Стефан Янев повежда нова партия от Шипка на 3 март
Next: Ето какво ще се случи, ако има ядрена война между CAЩ и Pyсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.