Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко свърши! Радев готви нов кабинет. Ето коя ще е новата коалиция
  • Новини

Всичко свърши! Радев готви нов кабинет. Ето коя ще е новата коалиция

Иван Димитров Пешев юни 19, 2022
kaoqliiraidievie.png

Служебният вицепреимер и министър на труда и социалната политика в правителството на Стефан Янев Гълъб Донев ще оглави евентуално ново служебно правителство, твърди „Филтър“, като се позовава на свои отлично осведомени източници.

Вероятността Радев да сформира пореден временен кабинет става все по-реална, а според наша информация президентът вече е готов със състава на министрите.

Експертът в социалната сфера Гълъб Донев заема различни постове в Министерството на труда и социалната политика през последните 17 години.
Любопитното е, че първото му висше образование е във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия, където най-вероятно се запознава с Румен Радев, въпреки че двамата се дипломират през различни години. Донев обаче не крие, че президентът лично му се обажда, за да го покани за поста служебен министър на труда и социалната политика.

Иначе Донев има и магистърска степен по финанси в УНСС и по право в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Специализирал е и бизнес и мениджмънт в УНСС.

Отново образованието го свързва и с бившия лидер на БСП Сергей Станишев, защото двамата учат в 35-а руска езикова гимназия в София. Социалният експерт твърди, че не е обвързан с нито една партия – работил е с министри от различни формации като Иван Нейков, Лидия Шулева, Христина Христова, Емилия Масларова и Тотю Младенов.

Кариерата му започва в Министерството на труда и социалната политика през 2001 г. като директор на дирекция „Условия на труд и управление при кризи“.
Впоследствие преминава през различни постове – главен секретар на министерството, член на надзорния съвет на Националния осигурителен институт и за кратко председател на надзорния съвет на Националния институт за помирение и арбитраж.

През 2007 г. тогавашният министър от БСП Емилия Масларова го назначава за шеф на Главната инспекция по труда. Важен опит трупа и като заместник на Ивайло Калфин във втория кабинет на Борисов. Подава оставка след оттеглянето на Калфин, а наследничката му Зорница Русинова не му предлага да остане на поста.

Колегите му го описват като амбициозен и последователен. Донев прокарва наредба за фиксирани бонуси върху заплатите заради стаж и професионален опит. Обяснява, че така се бори срещу „работодателите тарикати“. По-късно настоява работодателите да осигуряват анекс към трудовия договор, в който се записва добавка стаж.

Като служебен министър Гълъб Донев обаче попари исканията на синдикати и политици за 300 лева минимална пенсия. „И аз имам близки, които са пенсионери.

Минимална пенсия от 300 лева е желание на всеки пенсионер“, заяви тогава министърът, като подчерта, че много по-сериозен проблем у нас е голямата младежка безработица. Ако оглави поредно служебно правителство, тя ще бъде само една от задачите, които ще трябва да решава в динамичната политическа ситуация, в която се озовахме.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-известната ясновидка: Новият министър-председател ще е на около 40г., висок и с къса коса
Next: Трагедия! Млада жена се хвърли от шестия етаж от отчаяние и любона драма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.