Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка втора жена има проблем с щитовидната жлеза – 8 важни симптома, които ежедневно пренебрегваме
  • Новини

Всяка втора жена има проблем с щитовидната жлеза – 8 важни симптома, които ежедневно пренебрегваме

Иван Димитров Пешев ноември 25, 2022
ashaistoasoto.jpg

Щитовидната жлеза е един от най-важните човешки органи. Тя взаимодейства с всички органи и влияе на общото благосъстояние като цяло, знае 365novini.

Всяка аномалия или дисфункция на тази жлеза се проявява в симптоми, които в никакъв случай не трябва да пренебрегваме. Щитовидната жлеза е разположена в зоната на шията и основната ѝ задача е да произвежда хормони, които от своя страна са отговорни за правилния метаболизъм.

Нарушения във функциите ѝ означават неправилен хормонален баланс, което съответно се отразява негативно върху тялото. Днес ще ви запознаем с 8 от най-често срещаните симптоми за дисфункция на щитовидната жлеза.

щитовидна жлеза

Не изпускай тези оферти:

8 симптома на дисфункция на щитовидната жлеза: Треперене на ръцете и безпричинна нервност, раздразнителност

Тези симптоми говорят за такова заболяване като хипертиреоидизъм, причинено от излишък на хормони. Може да са съпроводени от умора, тревожност, раздразнителност, защото метаболизмът е твърде бърз. Друг симптом може да бъде разсеяност.

Промени в умствената реакция

Този симптом също може да бъде причинено от хипотиреоидизъм, въпреки, че е напълно противоположен на първия симптом. Всъщност в този случай не се произвеждат достатъчно хормони, което също води до умора и изтощение.

Промени в теглото

 

 

Когато щитовидната жлеза отделя твърде много хормони, тялото на свой ред не може да се справи с тях. В този случай, човек ще наддаде на тегло, дори ако се придържа към строга диета. А при прекалено ниско ниво на хормони телесното тегло намалява, дори ако всичко е наред с апетита.

Различни необясними болки

Това може да бъде не само обща умора или слабост, но и болка в мускулите или ставите, която се случва по неизвестни причини.

дисфункция на щитовидната жлеза

Нарушение на менструалния цикъл

В случай на хипотиреоидизъм менструацията може да бъде дълга и болезнена. А при хипертиреоидизъм – напротив, бърза и кратка.

Подуване

Ниските нива на хормоните причиняват подуване на корема и нарушения в стомашно-чревния тракт като цяло. Най-често това се изразява в продължителензапек. При хипотиреоидизма отичат не само крайниците, но и лицето, поради което придобива странен вид.

Нарушено възприятие за температура

Често хората с увеличена щитовидна жлеза се характеризират с реакции, които са неразбираеми за повечето здрави хора. При ниски хормони често им е студено, а при високи хормони – напротив, усещат прекомерна топлина.

Промени в тялото

Сухата и привидно безжизнена коса е признак на хипотиреоидизъм. Както и бледност и жълтеникав оттенък на кожата като цяло. Следващата стъпка след идентифицирането на заболяването е да се намерят подходящи начини за лечението му.

Ако сте открили един или повече от гореописаните признаци у себе си, може би е време да си направите едно простичко изследване на нивата на хормоните на щитовидната жлеза – най-малкото за ваше собствено успокоение.

Самодиагностиката не замества в никакъв случай експертизата на лекаря – имайте го предвид и бъдете здрави!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж намира изоставено бебе в гората. 60 години по-късно е шокиран да чуе това
Next: Край на ползването на барбекюта и приготвянето на зимнина на открито

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.