Майка му беше болна, а баща му почина преди две години, оставяйки го мъжа в къщата.
Малко след това катастрофа с мотор остави Мартин с тежки наранявания на левия крак, което сложи край на блестящата му футболна кариера, а той разчиташе, че футболът ще му плати колежа…
Парите не достигаха, така че Мартин работеше след училище всеки ден и по цял ден в събота, за да свърже двата края и да плати лекарствата на майка си. От време на време той вадеше 5 долара от спестяванията си и отиваше на местния битпазар, за да търси стари музикални касети от 80-те и 90-те години.
Тези месечни посещения на битпазара бяха единственото му удоволствие – единственото му хоби. Тази неделя Мартин се възстановяваше от особено тежка седмица. Беше работил много, но медицинските сметки на майка му бяха дошли по пощата, пишат от ponichka.com
Седмичната му заплата не беше достатъчна, за да държи кредиторите на разстояние, Мартин знаеше това. Двамата с майка му се скараха люто в събота вечерта. Той искаше да напусне училище и да работи на пълен работен ден, но майка му не беше съгласна.
Тази сутрин той стана рано, направи й закуска и се запъти към битпазара. Поне за няколко часа щеше да спре да мисли за проблемите си.
Беше прекрасна сутрин, така че беше пълно с хора, разглеждащи боклука и съкровищата от живота на други хора, и Мартин се насочи към един конкретен продавач, когото познаваше добре.
Той стоеше до масата на мъжа и преглеждаше съкровищницата от стари касети, когато един старец пристигна и постави купчина стари чанти и куфари в съседство. Човекът веднага започна да рекламира стоките си:
— Куфари, чанти и куфарчета! — извика той със стария си напукан глас: — Пет долара на парче, най-добрата сделка в живота ви!
Една минаваща жена спря, погледна и подуши.
— Стари боклуци са това, което имате! Има толкова много плесен по този куфар, че вероятно ще се разпадне!
— Продължавайте, госпожо! — старецът се завъртя. — Помогнете на един старец! Разчиствам старите си съкровища и със сигурност мога да използвам парите! Времената са напрегнати…
Друг мъж мина покрай него и бутна куфарче с крак.
— Старче, не бих дал и долар за този боклук! Нищо няма да продадеш!
Старецът поклати глава.
— Грешите. Правилният човек ще дойде, защото това тук е куфар, пълен с надежда. — каза той. — Защото ти прилича на куфар, но ти обещавам, това е сбъдната мечта!
Мартин се усмихна. Той се обърна към мъжа и каза:
— В момента имам нужда от много надежда! Колко за сбъдната мечта?
— Млади човече, — каза старецът, усмихвайки се щастливо. — това чудо е 100% естествена кожа, произведено през 30-те години на миналия век и може да бъде ваше само за $5!
Усмихвайки се, Мартин бръкна в джоба си за единствената си банкнота от 5 долара и я подаде на мъжа.
— Ето. — каза той.
Мъжът се усмихваше широко и сграбчи ръката на Мартин.
— Ти си мило момче! — каза той. — И заслужаваш това, което получаваш!
Мартин се засмя, вдигна стария куфар, който беше много по-тежък, отколкото си представяше, и помаха със съжаление за сбогом на музиканта.
— Следващият път! — обеща той и се прибра за обяд.
Когато се прибра вкъщи, майка му веднага се оплака за куфара.
— Мартин! Трябваше ли да купуваш боклуци? Имаме достатъчно от тях! Сложи го в гаража или ще напълни къщата с прах!
Мартин послушно отнесе куфара в гаража. Той се канеше да го постави върху стара маса, когато отново забеляза колко е тежък. Той отвори куфара и с изненада видя, че е пълен с пакети, увити във вестник.
Любопитен, той разкъса вестника и намери пачка банкноти от 20 долара! Мартин бързо разопакова другите пакети. Всички бяха пари! Хиляди долари, стотици хиляди долари!
Мартин извика за майка си. Тя онемя при вида на купищата пари. Вече не се оплакваше от праха…
Тази нощ Мартин и майка му преброиха парите отново и отново. Имаше 300 000 долара!
— Има достатъчно за медицинските сметки и лекарствата… — каза Мартин.
— О, и за колежа. — каза майката на Мартин. — И може би ще изплатим ипотеката…
— Но мамо, — тихо каза Мартин. — това не са нашите пари. Човекът ми продаде този куфар за пет долара и изглеждаше много беден. Сигурен съм, че не е знаел за парите.
Г-жа Фармър внимателно прибра всички пари обратно в стария куфар.
— В такъв случай трябва да го намериш, Мартин. — каза тя. — И му върни всичко
През следващите три седмици Мартин обикаляше уличните пазари и битпазарите, търсейки стареца, но не го откри никъде. Тогава един ден го видя на една автобусна спирка, носейки друг стар куфар.
— Изчакайте! — Мартин се разплака. — Слушайте, помните ли ме? Продадохте ми стар куфар? Трябва да ви го върна!
— Да го върнеш? — попита старецът. — Не го искам обратно!
— Моля ви, не разбирате. — каза Мартин. — Куфарът беше пълен с пари, вашите пари!
Старецът започна да се смее.
— Знам това! — каза той. — Помниш ли какво ти казах? Куфарът е пълен с надежда и сбъднати мечти. За това е. Използвай го добре.
Старецът се обърна и понечи да се отдалечи, но Мартин хукна след него.
— Но аз ви мислех за беден!
Мъжът се усмихна.
— Не, синко. Аз съм човек, който е прекарал целия си живот в правене на пари и сега откривам, че имам повече, отколкото някой би трябвало да има. Затова ги давам на онези, които са достатъчно добри да помогнат на нуждаещите се. И ти си такъв!
Мартин се прибра вкъщи и разказа на майка си историята на стареца. Те решиха да използват парите, за да й помогнат да оздравее и да платят за неговия колеж и от този ден нататък включиха Човека-куфар в своите молитви.