Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от сигнали в СЕМ срещу Натали Трифонова
  • Новини

Вълна от сигнали в СЕМ срещу Натали Трифонова

Иван Димитров Пешев юли 12, 2023
sgwqitkqwtnqwtlst.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Разголената синоптичка на bTV Натали Трифонова събира невиждан хейт, става ясно от скорошна информация, разпространена в публичното пространство.

Оказва се, че блондинката, която приковава вниманието най-вече с оскъдно облекло и лигаво поведение в ефир, отколкото на температурните амплитуди в прогнозата за времето, каквато всъщност е функцията ѝ, за изненада не е особено долюбвана от зрителите.

За това говорят и системните сигнали до медийния регулатор срещу нея, които вече наброяват по 50 месечно. Разбира се, типично по женски, Трифонова подозирала конкурентката си в Нова тв Никол Станкулова, която не прави нещо кой знае колко по-различно с появата си.

Членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) масово игнорират адресирани до регулаторния орган сигнали от възмутени зрители за драстично късите поли, с които се явява на екран синоптичката от bTV Натали Трифонова, но поне засега тя се оказва най-докладваното в СЕМ тв лице.

В голяма част от сигналите се настоява блондинката да бъде принудена да се приведе в приличен за тв ефир вид чрез налагане на административни глоби от телевизията.

Засега от СЕМ не реагират, поне не и публично, но вероятно взимат предвид сигналите, но дали те ще доведат до нещо, в крайна сметка, засега можем само да гадаем, тъй като, както е добре известно, от СЕМ не могат да се месят в редакционното съдържание на телевизиите.

В същото време обаче, в нюзрума на bTV върви горещата клюка, че доскорошната новинарка от телевизията и настоящ член на СЕМ Габриела Наплатанова дискретно поставила въпроса за минижупите на Натали Трифонова пред Антон Хекимян. И го помолила неофициално да удължи „само с два пръста“ късите поли на блондинката заради бума от негативни зрителски сигнали.

Самата Натали пък категорично отказвала да се съобрази с устната препоръка на СЕМ, тъй като според нея сигналите идвали от завистливи конкурентни синоптички от други телевизии, пише „Уикенд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край на евтинията в Турция! Ердоган нареди нови правила, повишения и ограничения
Next: Ново 20 – предлагат работодатели да връчват фишове за пътни нарушения

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.