Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълци помагат на бременна жена да роди по време на буря. Иска да им благодари
  • Новини

Вълци помагат на бременна жена да роди по време на буря. Иска да им благодари

Иван Димитров Пешев декември 26, 2022
vuslasckasodask.png

Попаднала в снежен капан, американката Мери Краник родила здраво бебе с тегло 3,4 килограма. Тя била подпомогната при раждането от глутница вълци, които колкото и страннод а звучи и помогнали при раждането.

“Смятаха ме за член на глутницата си, спомня си 25-годишната секретарка от TALKEETINA в Аляска.”
“Ако не бяха те, бебето ми просто нямаше да оцелее. Вълците ни топлеха, близаха новоредното, едно от тях отхапа пъпната връв и бяха до нас докато помощта дойде”

Мери Краник била бременна в осмия месец, когато се прибрала към вкъщи в ужасна снежна буря. Колата й излиза от магистралата и засяда в снежна пряспа. Мери слязла от колата, надявайки се да бъде взета от минаваща кола. Но виелицата продължавала да се засилва. Отчаяната жена решила да тръгне пеша към града. Едва преодоляла около 800 метра, след което изведнъж започнали родилни болки.

Забелязала близко място, където имало по-малко сняг, тя едвам стигнала и от болка и страх загубила съзнание.

Не изпускай тези оферти:

„Събудих се след няколко минути спомя си Мери. – главата ми лежеше на огромен вълк, сигурно е бил водач на глутницата. Другите вълци ме заобиколиха в тесен кръг”

Една вълчица внимателно прегризала пъпната връв, а след това, заедно с другаря си, облизали детето. Останалите вълци се сгушили до Мери за да я стоплят.

Мери се опитала да вземе бебето на ръце, но не й стигнали силите. Същата вълчица, която прегризала пъпната връв, бутнала детето към нея с носа си. Бебето плачело, което означавало, че е живо. Мери му дала да сучи.

Приятели на Мери намерили изоставената кола и веднага започнали да я търсят. Виждайки глутница вълци на един хълм, те решили, че се е случило нещо ужасно. Започнали да стрелят. Вълците избягали, и тогава видели жената с новороденото, подпряна на дърво. Дивите животни останали наблизо, гледали отдалеч как хората пренасят подопечното си в колата.

„НЯМА ДА МЕ ЗАБРАВЯТ“, казва пред репортерите. Сигурна съм, че ще дойдат.”

Ако не бяха свидетелите, които открили Мери, заобиколена от вълци, никой нямало да повярва на тази история.

Лесовъди и ловци отказват да коментират този случай, защото никога не са виждали нещо подобно. Те разубеждавали жената да се срещне с “кръвожадни” спасители, но Мери Краник е решена да се срещне с тях един ден.

Понякога получаваме помощ от най-неочакваните места.

Споделете тази статия с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Четирите знака на зодиака, които през 2023 г. ще бъдат покровителствани от Висшите сили
Next: Тези бебета били объркани в болницата. Невероятни истории на подменени деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.