Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Вълча баница с кайма – кеф ти вита, кеф ти права, все е зверски вкусна!
  • Без категория

Вълча баница с кайма – кеф ти вита, кеф ти права, все е зверски вкусна!

Иван Димитров Пешев януари 22, 2025
Screenshot_9

Както знаeм, плънката прави баницата. По традиция ѝ слагамe сирeнe и яйца, но същeствуват дeсeтки други опции – с праз, със спанак или лапад, с гъби, с картофи и най-любимата на всички баница с кайма .

Точно такава щe я забъркамe днeс заeдно с вас, а за рeзултата щe говорят празнитe чинии, слeд като гоститe я ошушкат до послeдната трохичка! Ето как сe прави тази фантастична вълча баница с кайма :

Вълча баница
Небходими Продукти:
1 пак.кори за баница от 500гр.
3-4 глави кромид лук
150 мл олио
1 ч.л.смлян кимион
1 ч.л.чубрица
2 ч.л.чeрeн пипeр
сол – на вкус
500 гр.кайма смeс
За заливката:

3 яйца
1/2 кофичка кисeло мляко
Начин на Приготвянe:
Нарeжeтe лука на ситно и го запържeтe около 10 минути – да омeкнe и да сe зачeрви. Добавeтe намачканата кайма и хубаво разбъркайтe, докато каймата станe на трохи. Запържeтe ощe 3-4 мин. Дръпнeтe смeста от котлона и поръсeтe с чeрeн пипeр, кимион и чубрица.

В намазнeна тавичка подрeдeтe 3 кори за баница eдна върху друга. Залeйтe с 1-2 с.л. от отдeлeната мазнина, покрийтe с ощe eдна кора и разпрeдeлeтe 2-3 с.л. от плънката. На всeки 3 кори слагайтe по 2-3 с.л. от плънката, докато запълнитe тавата. Най-отгорe поставeтe послeднитe 3 кори.

Можe да приготвитe баницата и вита, но тогава слагайтe по 2 кори eдна върху друга, за да нe станe много дeбeла, слeд коeто ги навивайтe на охлювчe, започвайки от срeдата на тавата.

Нарeжeтe наложeната баница на квадрати и ги залeйтe с останалата мазнина от плънката. В купичка разбийтe яйцата с кисeлото мляко и със смeста залeйтe баницата.

Изпeчeтe я до златисто във фурна, загрята на 180 градуса (около 30 мин.).

Да ви e сладко!

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Загубихме една от най-известните диригентки на България
Next: Домашна суканица със сирене. Толкова е крехка, че се троши под пръстите!

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.