Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебната българска билка на безсмъртието, която сваля кръвната захар и холестерола за нула време
  • Новини

Вълшебната българска билка на безсмъртието, която сваля кръвната захар и холестерола за нула време

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sdfgfdbgdfdhfhgfh.png

Захарният диабет тип 2 е ендокринно заболяване, причинено от инсулинов дефицит. Характеризира се с повишаване на количеството глюкоза в кръвта и други метаболитни нарушения.

 

Коварството на заболяването е, че преддиабетното състояние се развива бавно, понякога в продължение на 10 години, и очевидни признаци не се появяват дълго време. В същото време, според експертите, заболяването от тип 2 се превръща в епидемия в развитите страни. Добрата новина е, че то може да се контролира чрез регулиране на глюкозните нива. На първо място, това може да се случи с помощта на правилната диета и упражнения. В случая една билка също може да е от полза – това в градинският чай, известен още като салвия.

Салвия – билката, която сваля захарта и холестерола за 2 часа

Изследователите отдавна подчертават значението на диетата за предотвратяване и лечение на захарна болест. Салвията ще помогне за понижаване на нивата на кръвната захар само за два часа. Резултатите от проучването са публикувани в Express.

Листата от градински чай отдавна се използват като антидиабетно лекарство и проучванията показват, че могат да помогнат за понижаване на стойностите на глюкозата в кръвта.

Екстрактът от салвия постига този ефект чрез активиране на специфичен рецептор, отбелязват изследователите. Изследванията върху хора са потвърдили тези резултати.

Проучването включва 80 души с лошо контролирано заболяване от тип 2. Нивата на кръвната глюкоза на участниците, които приемат градински чай на празен стомах, намаляват значително в сравнение тези в контролната група.

 

След като рецепторът се активира, излишните свободни мастни киселини се изчистват от кръвта, което подобрява инсулиновата чувствителност. Според резултатите от експеримента ефективността на градинския чай може да се сравни с лекарството метформин, което се предписва за контрол на нивата на глюкозата в кръвта.

Изследователите стигат до извода, че салвията може да помогне на диабетиците да намалят нивата на глюкозата си още два часа след нейния прием, ако се приема на празен стомах.

Експертите са убедени, че захарната болест е свързана със синтеза на холестерол и може да повиши нивото на LDL („лош холестерол“). Тези две състояния могат да съществуват едновременно и това означава, че глюкозните и холестеролните нива в кръвта трябва да се проследяват редовно.

Приеман три пъти на ден в продължение на поне два месеца, градинският чай понижава LDL холестерола и триглицеридите и повишава HDL холестерола.

Но градинският чай има и някои противопоказания. По-добре е да не се използва при индивидуална непоносимост, бронхиална астма, по време на бременност и кърмене, заболявания на щитовидната жлеза, артериална хипертония, остър пиелонефрит, ендометриоза.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Източният звяр се завръща с пълна сила ще удари България с много студ и много сняг – ето кога
Next: Потрошеният джип на Ицо Хазарта повдигна много въпроси / СНИМКА

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.