Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебни природни лекове: Пречистване на червата и изхвърляне на всички токсини и шлаки с кисело мляко
  • Новини

Вълшебни природни лекове: Пречистване на червата и изхвърляне на всички токсини и шлаки с кисело мляко

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
kisldasdkasdas.png

През целия си живот човешкото тяло обработва около 100 тона храна и 40 000 литра течности. Според статистиката през това време в червата се натрупват до 15 килограма вредни вещества и токсини. Изводът е очевиден – те не допринасят за здравето ви.

Ако имате лош метаболизъм, често проблеми със запек, бъбречни и чернодробни проблеми, наднормено тегло, лоша кожа, предполагаем артрит и диабет, това означава, че храносмилателната ви система не работи правилно.

Опитайте се да използвате народен лек за сто процента резултат – ленено семе и кисело мляко.

Приемайте до три супени лъжици брашно на ден, като спасявате чревния тракт от паразити, токсини и застояли изпражнения. Това ядене ще спомогне за стабилизиране на метаболизма и нивата на холестерола, което значително засяга теглото.
Животоспасяващ цяр: Медът на тази сестра лекува това, което лекарите не могат

Не изпускай тези оферти:

Почистете червата си и се погрижете за здравето си!
Известно е, че лененото брашно също помага при лечението на заболявания като гастрит, колит, язва на стомаха и язва на дванадесетопръстника, облекчава наднорменото тегло.

И, разбира се, пречиства червата! Подготвили сме за вас 21-дневен курс на пречистване, след което храносмилателната ви система ще работи като по часовник. Много е просто: трябват ви само ленено брашно или семе и кисело мляко. Те трябва да ги смесат само в правилната пропорция.

1 седмица (1-7 дни) : Смесете 1 супена лъжица ленено брашно и 100 мл кисело мляко
2 седмици (8-14 дни) : Смесете 2 супени лъжици ленено брашно и 100мл кис.мляко

3 Седмица (15-21 дни) : Смесете 3 супени лъжици ленено брашно и 150 мл кисело мляко

Този инструмент трябва да се консумира на празен стомах, преди закуска. По време на курса ще трябва да пиете поне два литра вода на ден. И отново: ако нямате ленено брашно, можете просто да си смеляте от лененото зърно до прахообразно състояние и да ги използвате.

Също така си струва да припомним, че процедурата за пречистване се препоръчва не повече от веднъж годишно.
Връзката между прочистване на дебелото черво и отслабването

Може би се чудите защо трябва да се прочисти дебелото черво, за да се изгуби тегло.

Това, което е известно като „отпадни продукти“, може да се натрупа в червата и да ви накара да се чувствате подути и зле. Обикновено се стига дотам, че ако дневният ви прием е небалансиран, например ядете прекалено тежки храни, съдържащи бяло брашно, рафинирана захар и мазнини, то ще получите болки в корема, дискомфорт, наддаване на тегло, алергии, лошо храносмилане и забавяне на метаболизма.

От момента, в който решите да прочистите дебелото черво, за да отслабнете или да изхвърлите всички отпадни продукти, трябва да промените хранителния си режим и обезателно да включите повече здравословни продукти в диетата си (плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, ядки и други храни, които са с високо съдържание на фибри).

Източник: lekuvai.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Аспарухов: Отидохме с Невена Коканова при Ванга със скрит касетофон, за да я запишем тайно, но тя го блокира
Next: Тази жена мислеше, че не може да има деца, но истина се оказа смазваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.