Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер
  • Новини

В България има 5 зони, изложени на най-висок риск от земетресение с магнитуд 7 по Рихтер

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2023
asniaosniasdaskd.png

На територията на нашата страна най-опасните сеизмични зони с възможен максимален магнитуд 7.0, са Кресненската, Пловдивската, Софийската, Горнооряховската и Шабленската. Това става ясно от доклад на МВР и Националният институт по геофизика, геодезия и география – БАН.

Припомняме, че на 6 февруари Турция бе ударена от разрушително земетресение с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер.

Трусът засегна и Сирия.

Броят на жертвите в двете страни приближава 40 000, но дори и 9 дни след ужаса продължават да се случват чудеса и спасители вадят живи хора изпод руините.

В понеделник пък трус с магнитуд 5,2 разлюля и Югозападна Румъния. Той успя да уплаши и половин България, защото се усети силно в градовете покрай Дунав, както и на по-високите етажи в далечна София. По-възрастните българи веднага си спомниха за ужаса от Вранча.

Земетресението сега обаче не е било в силно сеизмичната Вранча. То е регистрирано в 16,58 ч, дълбочината е 15 км, съобщиха от Европейския сеизмологичен институт.

Той е най-силното в Румъния за последните 2 г., но не е свързано със серията трусове в Турция, съобщи по-късно вчера шефът на тамошния национален институт по геофизика.

Усетено е и в Сърбия, а у нас – във Враца, Видин, Лом, Козлодуй и дори столицата. Българите определят труса като лек до среден, описват, че продължителността била между 5 и 10 секунди.

Леко разлюляване са усетили и живеещите на по-високи етажи в София, описват те във фейсбук.

У нас още е силен страхът от вранчанските земетресения след 7,2 по Рихтер на 4 март 1977 г. Румънският трус тогава е усетен в цяла България. Нанесени са щети най-вече в селищата край Дунав, но и блоковете в София се разлюляват силно. Най-силно засегнат е Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, а други 50 са повредени.

Под развалините в Свищов умират над 130 души, ранени са над 140. Много от затрупаните са имали реален шанс да бъдат извадени живи, но умират от нараняванията си и недостиг на въздух.

Доброволци от цялата страна наред с тогавашната “Гражданска отбрана” се включват в издирването на оцелели и в разчистването на останките.

Земетресение с магнитуд от 4 удари вчера и в хърватския град Баня.

Регистрирано е в 16,20 ч с дълбочина 10 км.

Continue Reading

Previous: Румъния продължава да се тресе! 5 сериозни труса, след силното земетресение от следобед
Next: България за труса: Лампите се клатят в София, стени скърцат, на село Петела пропя

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.