Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал
  • Новини

В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал

Иван Димитров Пешев декември 29, 2023
sdfgfdhfghgfhfgh.png

Голяма верига се оплака от масови кражби на хранителни стоки в последните седмици. За учудване на всички, не бандити и наркомани, баби и дядовци отмъкват стоки от рафтовете, които изнасят, без да плащат на касата, научи Lupa.bg.

 

Вероятно заради липса на пари, възрастните дори са измислили схема, по която да отмъкват тайно безплатни продукти.

„Възрастните клиенти започнаха много често да крадат, всъщност основно те. Младите не. Много пъти ги хващаме на касата. Изваждат няколко продукта от торбичката, а останалите скатават и си излизат”, разказа пред Lupa.bg служител от голямата търговска верига.

 

За кражбите в магазина се усетили касиерки, които вече десетки пъти са откривали, че част от стоките остават в торбата, без да се показват за плащане.

Обикновено пенсионерите влизали с две стари торби, като в едната слагали стоката, която плащат, а в другата прибирали това, което ще изнасят „нелегално”. Измислили и друг хитър трик – на касата не пропускали да направят комплимент, за да разсеят вниманието на служителите.

Бабите и дядовците отмъквали най-често скъпа луканка, качествен кашкавал, някои пък взимали и по-здравословна храна като нахут, био подправки, зехтин, булгур и сокове.

Побелелите клиенти се изхитрявали като ученици и покривали с много малки пликче задигнатата стока, а на касиерките обяснявали, че в торбата има повечко найлон.

Заради зачестилите кражби в магазините, ръководството в търговската верига е взело мерки – ще се проверяват задължително торбичките със стока на събудилите подозрения клиенти.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От 6 януари настъпва голяма промяна с градския транспорт в София
Next: За съпруга ми бях слугиня, за приятелите ми бях клюкарка, за децата ми бях бавачка, а за себе си кога да живея?

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.