Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В днешния епизод на Мрежа от Лъжи: Виждайки Асия и Волкан да танцуват, Дерин предприема ход, който Асия не е очаквала
  • Новини

В днешния епизод на Мрежа от Лъжи: Виждайки Асия и Волкан да танцуват, Дерин предприема ход, който Асия не е очаквала

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
dggsdfggfhfghtrh.png

Ето какво ще се случи тази вечер (4 август) в турския сериал “ Мрежа от лъжи „:

Джерен се оплаква на Дерин, че Селчук и Нил са на меден месец.

Дерин заявява на Джерен, че я е предупредила да внимава с Нил. Сега не може да й помогне.

Гьонюл разбира, че Дерин ще се срещне с Онур и смята, че не е добра идея.

Асия е убедена, че Гьонюл ще каже на Дерин, че тя също ще бъде в Сапанджа, защото мрази Волкан.

Дерин казва на Онур за видеото и го моли да каже, че са се целували, когато тя и Волкан са били разделени, но той не обещава нищо.

Волкан взема Али и Ипек от училище, а след това и Асия и заминават за Сапанджа.

Гьонюл казва на Дерин, че Асия отива с Волкан и Али.
Гьонюл се страхува, че Асия ще покаже видеото на Волкан.

Дерин смята, че отиването на Асия е лъжа, но когато разбира, че отиват в Сапанджа, се досеща, че иска да й отмъсти. Двете тръгват след тях.

В Сапанджа Асия казва на Волкан, че е щастлива, че са заедно, както навремето.

Когато Пелин съобщава на Асия, че Дерин е пристигнала, Асия танцува с Волкан на тяхната песен, която е и песен на Волкан и Дерин.

Виждайки Асия и Волкан да танцуват, Дерин предприема ход, който Асия не е очаквала.

Дерин разказва на Волкан как Асия прави номера на всички, как я е снимала да се целува с Онур и я е изнудвала, как е казала на Гьонюл, че заминават на почивка. Признава му, че е използвала Онур, за да го накара да ревнува.

Разочарован, Волкан оставя и двете и си тръгва.

Волкан изключва телефона си, а Дерин и Али се тревожат, защото не могат да се свържат с него.

Волкан отива при Деря и я пита дали е вярно, че Асия се е преструвала, че иска да се сдобри с него. Волкан изглежда съсипан, смятайки, че си е играла с чувствата му. Деря го съжалява, но му казва, че не знае нищо.

Гьонюл казва на Дерин, че е постъпила правилно.

Дерин започва да съжалява, защото той не се прибира у дома.

Волкан отива при Онур и си изкарва яда върху него. Удря го, но повече се ядосва, когато разбира, че Онур се е виждал с Асия.

Волкан го заплашва да не се доближава до Асия и Дерин, иначе ще го убие.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка на две деца почина от пиене на вода
Next: В днешния епизод на Опасно изкушение очаквайте: Джанер и Емир са арестувани от полицията по обвинение в кражба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.