Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В епицентъра на труса: Снимката, която трогна света
  • Новини

В епицентъра на труса: Снимката, която трогна света

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
seepcaiskdasodkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Една снимка от Турция обиколи света, побрал в погледа на един баща цялата болка и ступор от опустошението.

Месут Хан-чер стои сред сринатия жилищен блок и държи за ръка дъщеря си. Той обаче вече не усеща пулса на 15-годишната Ирмак. Въпреки че, момичето лежи мъртво между две бетонни плочи, Месут не изпуска ръката ѝ.

Снимката на Франс прес е от Кахраманмараш, в епицентъра на земетресението. До вчера там не беше пристигнала никаква помощ и подкрепа, което предизвиква недоволство в едномилионния град, съобщава информационната агенция.

Още за земетресението:

Камарата на турските инженери по геология е изготвила преди две години доклад, в който предупреждава за опасностите от застрояването на градовете около земетръсните разломи в Югоизточен Анадол.

Докладът, озаглавен ”Градове, които живеят върху разломите“, е бил изготвен от специализирания Консултативен съвет по земетресенията към геоложката камара непосредствено след земетресението в Елязъг-Сивридже с магнитуд 6,8 по Рихтер, което стана на 25 януари 2020 г. и доведе до десетки жертви и ранени, пише в. Миллиет“.

Пораженията, които бяха нанесени в Хатай, Кахраманмараш и Газиантеп от земетресенията на 6 февруари, са били предсказани преди две години, посочва „Миллиет“.

Над 11 000 са вече жертвите в Турция и Сирия след земетресенията

Турските специалисти са алармирали, че тези райони, където и в миналото са се случвали големи природни бедствия, се характеризират с алувиален слой на почвата и се намират в зоната на източноанадолския разлом.

През 2021 г. докладът е бил изпратен до президентството, председателството на Великото народно събрание на Турция, до лидерите на парламентарно представените партии, министерството на вътрешните работи, министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата и до ръководството на Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации (AFAD).

Докладът обръща специално внимание на опасностите, които се очакват при земетресение в окръзите Хатай, Кахраманмараш и Османие (съседен на Газиантеп – бел. ред.), отбелязва вестник „Миллиет“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Край: Братът на Емил Боев обяви извънредна вест! Още
Next: Сирийско момче си играе със спасителите, след като го извадиха от развалините

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.