Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат
  • Новини

В жестока реч Лавров току-що уби всяка надежда за мир: Всички без изключение ще страдат

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
lvavaoroova.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Руският външен министър Сергей Лавров каза днес, че Западът е обявил “тотална хибридна война” срещу Русия и е трудно да се предскаже колко дълго би продължила тя, предаде Ройтерс.

В реч на 80-ия ден от руското нахлуване в Украйна Лавров изтъкна множеството западни санкции срещу Москва и се опита да представи Русия като мишена, а не като извършител на агресия.

“Колективният Запад ни е обявил тотална хибридна война и е трудно да се предскаже колко дълго ще продължи всичко това, но е ясно, че последиците ще бъдат усетени от всички без изключение”, каза Лавров.

“Направихме всичко, за да избегнем пряк сблъсък, но сега, когато предизвикателството е отправено, ние, разбира се, го приемаме. Санкциите не са нещо странно за нас: те почти винаги са били тук под една или друга форма”, заяви той.

Лавров каза, че опитите на Запада да изолира Русия са обречени на провал, и изтъкна важността на отношенията на Москва с Китай, Индия, Алжир и страните от Залива.

Западните страни не успяха да открият предатели сред руските дипломати, въпреки че такива опити бяха направени както в Русия, така и в чужбина, заяви още руският външен министър Сергей Лавров пред 30-ата асамблея на Съвета за външна и отбранителна политика (СВОП), предаде ТАСС.

“Сред дипломатите не бяха открити предатели, въпреки че такива опити бяха правени както от чужбина, така и вътре в страната”, каза министърът.

Лавров подчерта, че руските дипломати продължават да изпълняват професионалните си задължения добросъвестно и пълноценно, в съответствие с изискванията на времето.

Той обърна внимание на факта, че руското външно министерство прави всичко възможно, за да защити правата и интересите на сънародниците си в чужбина. Лавров заяви: “Когато Западът реагира истерично на началото на военната операция и всички полети бяха отменени, ние спешно оказахме помощ за завръщането в страната на онези наши граждани, които се намираха в чужбина. Текущите задачи, които винаги са били много, са свързани с консулските услуги за руснаците”, добави той.

Междувременно украинският президент Володимир Зеленски подписа закон за забрана на проруските политически партии в страната му. Това съобщава украинската агенция УНИАН. Законът беше приет от Върхованата Рада на 3 май. С него се забранява всяка партия, която в програмните си цели или действия оправдава въоръжената агресия срещу Украйна или представя войната като граждански конфликт. Партиите не могат да възхваляват или оправдават извършителите на военната агресия, руската армия и наемници, както и проруските сепаратисти. Ако украинска партия бъде забранена по новия закон, нейните активи стават държавна собственост.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Паника сред западните лидери, Путин ликува: Ердоган изненадващо се извъртя, това преобръща всичко
Next: В момента в столицата се случва нещо монументално: Тотална блокада в центъра на София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.