Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента в който правителството се разкъсва Слави хвърли бомба: Предприемам още по-сериозен ход!
  • Новини

В момента в който правителството се разкъсва Слави хвърли бомба: Предприемам още по-сериозен ход!

Иван Димитров Пешев юли 27, 2022
baboqbmqmbmqb.jpg

Господин Рашков, това че не съм извикан за разпит ме кара да си мисля, че над организираната престъпност в България има чадър, и дори мафиот, който публично си признава, че е мафиот, е оставен да се шляе по улиците на София, иронизира лидерът на ИТН

Господин Рашков, това че не съм извикан за разпит ме кара да си мисля, че над организираната престъпност в България има чадър, и дори мафиот, който публично си признава, че е мафиот, е оставен да се шляе по улиците на София, иронизира лидерът на ИТН

Господин Рашков, току–що изтекоха 24 часа от моите самопризнания, че съм мафиот и ръководител на организирана престъпна група “Седем-осми”. Това написа лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифоно в личната си фейсбук страница, след като вчера написа първото си обръщение към него.

Ето останалата част от поста му:

Най-официално дадох информация, че сведения за моята престъпна дейност имат министър-председателят в оставка Кирил Петков и говорителят на кабинета Лена Бориславова. Те също не са търсени за разпит, за да докажат моите твърдения.

Даже още по-лошо – преди те говореха непрекъснато в публичното пространство какъв мафиот съм аз, а сега мълчат.

Господин Рашков, това че не съм извикан за разпит ме кара да си мисля, че над организираната престъпност в България има чадър, институциите не работят и дори мафиот, който публично си признава, че е мафиот, е оставен да се шляе по улиците на София.

Затова, господин Рашков, сега ще предприема още по-сериозен ход.

Признавам си, че локвата на “Капитан Андреево” е моя. Тя само се води държавна, но моята корумпираност е достигнала такива граници, че аз направо съм я присвоил.

Локвата на “Капитан Андреево”, през която минават колите, влизащи в България, е по-специална и по-скъпа, защото я доливам редовно с минерална вода и така имам основанията да взимам повече пари.

Парите разпределям, както следва – оставям само 20% от таксите на държавата, а 80% прибирам аз.

Господин Рашков, натрупал съм много пари, държа ги кеш вкъщи в “мазътъ”. Вече има три палета, мазето е малко, парите се трупат, а Вие не идвате. Ако дойдете да ме арестувате, ще може логично да конфискувате огромната сума пари. Тя ще е абсолютното доказателство за моите престъпления.

Доказателства за това, че локвата на “Капитан Андреево” е моя имат следните лица: Иван Христанов – заместник-министър на земеделието, Росен Костурков – депутат от ПП, Кирил Петков – министър-председател в оставка, Лена Бориславова – говорител на кабинета и Константин Вълков – журналист в “Дарик Радио”. Ако лицата, които посочих бъдат подробно разпитани, те ще дадат ясна и точна информация за моята престъпна дейност на “Капитан Андреево”.

Господин Рашков, вие сте стожер на борбата с корупцията и вярвам, че ще обърнете внимание на моя граждански сигнал, който всъщност е самопризнание.

Да се свършва веднъж завинаги с тоя Слави Трифонов, та да тръгне тая държава напред.

Слави Трифонов – гузен, но буден гражданин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема мъка! Дано си на по-добро място там горе, Коце!
Next: Кой си гризе ноктите в момента и кой във властта позволи на пътния касапин Семерджиев да си развява байрака със синя лампа из София

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.