На 20 декември Православанта църква повича паметта на свети Игнатий Богоносец. Сред народа празникът е по-известен просто като Игнажден и с него са свързани редица обичаи и поверия.
Именно на този ден според народните вярвания започват родилните мъки на Света Богородица, за да се роди в святата нощ Спасителят.
Имен ден празнуват всички, носещи името на светеца, както и производни на него. Игнажден е и църковен, и народен празник, свързан с много обреди и поверия.
Обичаи за празника Игнажден
Обичаите и обредите, изпълнявани на Игнажден, са свързани с представата за началото – началото на родилните мъки на Богородица, началото на нарастването на деня – на Игнажден е зимното слънцестоене, зимното равноденствие – денят е равен на нощта, а след него започва да нараства, началото на прехода между старата и новата година. Стар мит разказва и че Игнажден е рожденият ден на новото Слънце.
Обичаите за Игнажден са различни в различните краища на страната, като най-популярните сред тях са:
Полязване
Този обичай дава и някои от другите имена, с които е известен Игнажден – Полязовден. Свързан е с вярването, че човекът, който пръв прекрачи прага на дома на този ден, показва каква ще е годината. Ако полезникът – първият, стъпил в къщата в деня на свети Игнатий, е добър човек, добра ще е и годината.
Полезникът, когото всъщност наричат и по други начини в различните краища на страната, има и друга важна роля – той изпълнява ритуал край огнището за плодородие, нарича за множене на добитъка и стадата, да е богата годината и щедра към трудещите се. Полезникът взима пръчка от дръвника, разбърква огнището и изрича думите: „Колко искрици, толкова яренца, агънца, теленца , кончета …“
Обичаи за защита от зли духове
В народните вярвания в дните от Игнажден до Новата година караконджули и демони дебнели хората и домовете им. За да ги предпазят, рано на празника домакините посипвали около домовете си жито, което са прекадили.
Постна трапеза
За Игнажден се приготвя постна трапеза, а първия колак се пази за Бъдни вечер.
Най-популярните поверия за Игнажден
Освен с богатство от ритуали, митове, легенди, обредни трапези, Игнажден е и празник, известен с любопитните си поверия. Много от съхранените и до днес за Игнажден поверия са свързани с плодородието на земята, пълните къщи и обори, зачеването на младите невести, с берекет и благополучие, с надеждата за здраве. Сред тези народни поверия са:
- Забранено е домакините да перат на празника, в противен случай се вярва, че всякакви болести ще застигнат дома и семейството.
- За да няма град и да унищожи труда на бедните селяни, на Игнажден не се приготвя боб, чиито зърна са оприличавали на градушка.
- Забрана домакините и особено младите невести да работят освен онова, което трябва да приготвят за самия празник. Тази забрана е свързана надеждата, че ще заченат лесно наследник. На самия Игнажден обаче невестата не трябва да се опитва да зачене, защото детето ще се роди недъг. Единствената позволена работа на празника е свързана с почистване на комините от сажди, като се вярва, че това ще предпази дома от бълхи през лятото.
- И трапезата, и къщата трябва да са пълни, нищо не се хвърля на този ден освен боклука. В джобчетата трябва да дрънкат стотинки, а всеки, който се прибира в дома, ще трябва да влиза с пълни ръце, за да не е гладна годината, а благословена. Именно по тази причина и не се изнася нищо от дома особено огън, сол, храна и сечиво.
- Веднъж седнало край обредната трапеза вечерта, семейството не трябва да става, за да е богата годината и за да снасят кокошките.
- На Игнажден са забранени ядовете. Ако се ядосвате на този ден, пълна с ядове ще е годината, припомня actualno.