Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват
  • Новини

В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
plovdivmmamgazini.jpg

Точно 20 са закритите през последните дни търговски обекти на пловдивската Главна улица, само в частта й от Одеона до подлеза с бул. Шести септември, съобщава plovdiv-online.com.

На първо място е „Мекица и кафе“, мястото, от което Кирил Петков и Асен Василев стартираха националната си предизборна кампания преди долу-горе четири месеца. Впрочем точно тук пловдивчанка изля леген с вода върху главата на бъдещия премиер, на което той отговори: „Ще ми върви по вода“.

„Мекица и кафе“ работи, но трите магазина до него са хлопнали кепенци.

Обръщаме се на другата страна – и хоп, още един обект отстрелян.
Минаваме пл. Римски стадион и се натъкваме на фалиралия AWG Fashion Style.

 

Феновете на Продължаваме промяната сигурно ще кажат – какъв моден стил в тези времена. Обаче точно до „модния стил“ е хлопнала кепенци кинкалерия, в която цените – все още неизтрити от прашната витрина, са от 10 лева до максимум 45 лева за артикул. И това не върви.

Обръщаме поглед отсреща към бившите Хали, сега Билла. Магазинът до входа не работи.

 

Джелатерията до чешмичката на ротарианците е затворена, а жена пред нея обяснява нервно за колко пари се дава под наем обекта.
Отсреща е общинската галерия Капана.

Отляво – фалирали два магазина, отдясно – трети, паднал в битката за Продължаваме промяната.
Продължаваме броенето на търговски трупове.

От същата страна в клинична смърт е Aldom – представител на USA Aluminium Composite Panels.
Хвърчим към подлеза с „Шести септември“ за глътка кафе в знаменитата кафетерия Argento – няма никой. Вратата е залостена – за по-сигурно отвътре, с цяло масивно канапе.

Магазинът Gandida до кафе-сладкарницата, е затворил също.

Джелатерия Leonardo досами пресечката на Главната с Капана е фалирала.

Преди Одеона изпържени на електрическия стол са и бутикът Paolo Bоticheli, и Reds, и Ритмо – последният е магазин за батерии и други артикули. Излязъл от ритъм, явно.
 

Точно 20 мъртви обекта на пловдивската Главна. Всички те са работели допреди месец. Разстоянието на разходката е точно 200 м. и е на пъпа на Пловдив. Това не се е случвало досега, въпреки сменящи се собственици и наематели на Пловдивската главна улица.

 

 

 

 

 

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кралят на казината е мъртъв! Убиха един бос от скандалния списък на приближените до властта
Next: България намери талант: Проф. Кантарджиев удари в земята всички с тези смешни гримаси

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.