Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват
  • Новини

В Пловдив е страшно! На всеки 10 метра има умрял бизнес и тези снимки го доказват

Иван Димитров Пешев февруари 23, 2022
plovdivmmamgazini.jpg

Точно 20 са закритите през последните дни търговски обекти на пловдивската Главна улица, само в частта й от Одеона до подлеза с бул. Шести септември, съобщава plovdiv-online.com.

На първо място е „Мекица и кафе“, мястото, от което Кирил Петков и Асен Василев стартираха националната си предизборна кампания преди долу-горе четири месеца. Впрочем точно тук пловдивчанка изля леген с вода върху главата на бъдещия премиер, на което той отговори: „Ще ми върви по вода“.

„Мекица и кафе“ работи, но трите магазина до него са хлопнали кепенци.

Обръщаме се на другата страна – и хоп, още един обект отстрелян.
Минаваме пл. Римски стадион и се натъкваме на фалиралия AWG Fashion Style.

 

Феновете на Продължаваме промяната сигурно ще кажат – какъв моден стил в тези времена. Обаче точно до „модния стил“ е хлопнала кепенци кинкалерия, в която цените – все още неизтрити от прашната витрина, са от 10 лева до максимум 45 лева за артикул. И това не върви.

Обръщаме поглед отсреща към бившите Хали, сега Билла. Магазинът до входа не работи.

 

Джелатерията до чешмичката на ротарианците е затворена, а жена пред нея обяснява нервно за колко пари се дава под наем обекта.
Отсреща е общинската галерия Капана.

Отляво – фалирали два магазина, отдясно – трети, паднал в битката за Продължаваме промяната.
Продължаваме броенето на търговски трупове.

От същата страна в клинична смърт е Aldom – представител на USA Aluminium Composite Panels.
Хвърчим към подлеза с „Шести септември“ за глътка кафе в знаменитата кафетерия Argento – няма никой. Вратата е залостена – за по-сигурно отвътре, с цяло масивно канапе.

Магазинът Gandida до кафе-сладкарницата, е затворил също.

Джелатерия Leonardo досами пресечката на Главната с Капана е фалирала.

Преди Одеона изпържени на електрическия стол са и бутикът Paolo Bоticheli, и Reds, и Ритмо – последният е магазин за батерии и други артикули. Излязъл от ритъм, явно.
 

Точно 20 мъртви обекта на пловдивската Главна. Всички те са работели допреди месец. Разстоянието на разходката е точно 200 м. и е на пъпа на Пловдив. Това не се е случвало досега, въпреки сменящи се собственици и наематели на Пловдивската главна улица.

 

 

 

 

 

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кралят на казината е мъртъв! Убиха един бос от скандалния списък на приближените до властта
Next: България намери талант: Проф. Кантарджиев удари в земята всички с тези смешни гримаси

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.