Тази нощ – на 31 март в 03:00 часа местно време, се въвежда лятното часово време и стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред, съобщиха от Българския институт по метрология.
Промяната на времето е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 г.
Докато по-голямата част от Европа все още нулира часовниците си два пъти годишно, страните, които не се включват са Армения , Азербайджан , Беларус , Грузия , Исландия , Русия и Турция.
Много други държави наскоро се отърваха от практиката , като някои посочват опасенията за здравето като основна причина да избягват повторното настройване на часовниците. През последните 10 години Азербайджан , Иран , Йордания , Намибия , Русия, Самоа , Сирия , Турция и Уругвай са премахнали практиката да сменят часа.
Конгресът на Мексико гласува да спре годишното коригиране на часовниците миналата година, но няколко града, включително много близо до границата със САЩ, бяха освободени.
Египет спря да спазва лятното часово време през 2014 г., но през март правителството избра да върне практиката, за да пести енергия, което го направи единствената страна в Африка, която участва.
Синхронът между социалния и биологичния часовник определя здравето и благополучието на хората, коментира пред БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
Животът на Земята е адаптиран към движението на нашата планета. Пълното завъртане около оста ѝ отнема 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да оптимизират взаимодействията си с тези естествени цикли на светлина и тъмнина, хората са приели часовите зони, обясни проф. . Александрова.
По думите ѝ три часовника определят три различни времеви рамки. Слънчевият часовник показва местното време по видимото движение на слънцето. Обяд е, когато небесното светило е в най-високата си точка, а полунощ е по средата между здрача и зората. Социалният часовник е този, с който боравим в ежедневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме. Часовникът на тялото – биологичният часовник, е израз на вътрешното време на организма и е свързан с т.нар. циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem – около ден.
„Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и поведението, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират предимно на светлина и тъмнина, и засягат не само човека, но и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях сутрин се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си дори да я оставим на тъмно“, каза проф. Радостина Александрова.
Тя обясни, че почти всички тъкани и органи притежават свои часовници, главният часовник е разположен в мозъка и координира дейността на останалите.
Представлява група от около 20 000 нервни клетки, които образуват специализирана структура (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация директно от очите.
Циркадните ритми влияят на редица функции в организма ни, сред които освобождаване на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче забелязват ефекта им главно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, поясни биологът.
Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, но го потиска през деня. Кортизолът повишава бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо сутрин. Нощното производство на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.
Смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е разпространена в много държави повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за прилагането й е да се пести енергия, но доказателствата за тази икономия не са убедителни или ефектът е незначителен.
През есента на 2018 г. Европейската комисия реши, че смяната на часа два пъти годишно в Европа ще бъде премахната. Европейският парламент гласува за прекратяване на задължителното лятно часово време до 2021 г. Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за постоянно – дали това да е стандартното или лятното часово време. Евентуална грешка може да доведе до хронично несъответствие между часовниците със сериозни последици за здравето, безопасността и човешкото поведение, коментира биологът.
Трябва да се съобразим с немалко фактори. Така например, часовите зони са предназначени да обхващат един слънчев час, но те често са много по-широки от 15 градуса географска дължина, „извиват се“, за да се съобразят с границите на държави, щати и градове.
„Докато Земята се върти, слънцето първо достига източния край на часовата зона, като изгревът и залезът настъпват постепенно по-късно, докато се движим на запад. Хората, живеещи от страната на късния залез са склонни да си лягат по-късно и да спят средно с около 20 минути по-малко всяка нощ от тези в обсега на ранния залез“, обясни проф. Радостина Александрова.
Много учени препоръчват стандартното време или зимното време, както го наричаме ние, тъй като то по-добре синхронизира часовниците през цялата година, каза биологът.
Хората обаче свързват това време със зима, студ и мрак, а въвеждането на лятното време през пролетта съвпада със завръщането на по-топлите и по-дълги дни
Специалистите упорито търсят стратегии, с които да помогнат за облекчаване на симптомите при циркадни нарушения. Такива може да настъпят при работещи на смени; при хора, на които често им се налага да прекосяват часови зони; при пациенти с разстройства от аутистичния спектър, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и редица други състояния.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: