Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В тази съседна на България страна не сменят часа
  • Новини

В тази съседна на България страна не сменят часа

Иван Димитров Пешев март 31, 2024
sadvdfvbdsfbfdgnghnhg.png

Тази нощ – на 31 март в 03:00 часа местно време, се въвежда лятното часово време и стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред, съобщиха от Българския институт по метрология.

 

Промяната на времето е в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 19 януари 2001 г.

Докато по-голямата част от Европа все още нулира часовниците си два пъти годишно, страните, които не се включват са Армения , Азербайджан , Беларус , Грузия , Исландия , Русия и Турция.

 

Много други държави наскоро се отърваха от практиката , като някои посочват опасенията за здравето като основна причина да избягват повторното настройване на часовниците. През последните 10 години Азербайджан , Иран , Йордания , Намибия , Русия, Самоа , Сирия , Турция и Уругвай са премахнали практиката да сменят часа.

 

Конгресът на Мексико гласува да спре годишното коригиране на часовниците миналата година, но няколко града, включително много близо до границата със САЩ, бяха освободени.

Египет спря да спазва лятното часово време през 2014 г., но през март правителството избра да върне практиката, за да пести енергия, което го направи единствената страна в Африка, която участва.

 

Синхронът между социалния и биологичния часовник определя здравето и благополучието на хората, коментира пред БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).

 

Животът на Земята е адаптиран към движението на нашата планета. Пълното завъртане около оста ѝ отнема 24 часа, 15 градуса на всеки час. За да оптимизират взаимодействията си с тези естествени цикли на светлина и тъмнина, хората са приели часовите зони, обясни проф. . Александрова.

 

По думите ѝ три часовника определят три различни времеви рамки. Слънчевият часовник показва местното време по видимото движение на слънцето. Обяд е, когато небесното светило е в най-високата си точка, а полунощ е по средата между здрача и зората. Социалният часовник е този, с който боравим в ежедневието си, той зависи от часовата зона, в която се намираме. Часовникът на тялото – биологичният часовник, е израз на вътрешното време на организма и е свързан с т.нар. циркадни ритми. Наименованието идва от латинското circa diem – около ден.

 

„Циркадните ритми са 24-часови цикли във физиологията и поведението, задвижвани от биологични часовници, синхронизиращи вътрешното време с външния свят. Те реагират предимно на светлина и тъмнина, и засягат не само човека, но и останалите живи организми. Изучава ги науката хронобиология. Благодарение на тях сутрин се будим и без да сме си навили будилника, а мимозата разтваря цвета си дори да я оставим на тъмно“, каза проф. Радостина Александрова.

 

Тя обясни, че почти всички тъкани и органи притежават свои часовници, главният часовник е разположен в мозъка и координира дейността на останалите.

Представлява група от около 20 000 нервни клетки, които образуват специализирана структура (супрахиазматично ядро в хипоталамуса), получаваща информация директно от очите.

 

Циркадните ритми влияят на редица функции в организма ни, сред които освобождаване на хормони, метаболизъм, телесна температура. Повечето от нас обаче забелязват ефекта им главно върху денонощния си режим на бодърстването и сън, поясни биологът.

 

Важна роля за работата на циркадните ритми играят хормоните мелатонин и кортизол. Мелатонинът е този, който ни приспива и тялото ни освобождава по-голямо количество от него през нощта, но го потиска през деня. Кортизолът повишава бдителността ни и отделянето му в организма е по-високо сутрин. Нощното производство на мелатонин се удължава през зимата и се свива през лятото.

 

Смяната на часовника към и от лятното часово време два пъти годишно е разпространена в много държави повече от 50 години. Първоначалната рационална причина за прилагането й е да се пести енергия, но доказателствата за тази икономия не са убедителни или ефектът е незначителен.

 

През есента на 2018 г. Европейската комисия реши, че смяната на часа два пъти годишно в Европа ще бъде премахната. Европейският парламент гласува за прекратяване на задължителното лятно часово време до 2021 г. Предизвикателство се оказа изборът на времето, което ще приемем за постоянно – дали това да е стандартното или лятното часово време. Евентуална грешка може да доведе до хронично несъответствие между часовниците със сериозни последици за здравето, безопасността и човешкото поведение, коментира биологът.

 

Трябва да се съобразим с немалко фактори. Така например, часовите зони са предназначени да обхващат един слънчев час, но те често са много по-широки от 15 градуса географска дължина, „извиват се“, за да се съобразят с границите на държави, щати и градове.

 

„Докато Земята се върти, слънцето първо достига източния край на часовата зона, като изгревът и залезът настъпват постепенно по-късно, докато се движим на запад. Хората, живеещи от страната на късния залез са склонни да си лягат по-късно и да спят средно с около 20 минути по-малко всяка нощ от тези в обсега на ранния залез“, обясни проф. Радостина Александрова.

 

Много учени препоръчват стандартното време или зимното време, както го наричаме ние, тъй като то по-добре синхронизира часовниците през цялата година, каза биологът.

Хората обаче свързват това време със зима, студ и мрак, а въвеждането на лятното време през пролетта съвпада със завръщането на по-топлите и по-дълги дни

 

Специалистите упорито търсят стратегии, с които да помогнат за облекчаване на симптомите при циркадни нарушения. Такива може да настъпят при работещи на смени; при хора, на които често им се налага да прекосяват часови зони; при пациенти с разстройства от аутистичния спектър, болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон и редица други състояния.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Само слагам 1 капка и прозорците стават невидими от чистота и няма търкане с часове
Next: Студ, дъжд и сняг нахлуват в България до дни! Синоптици смаяха с прогноза за април

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.