Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Главното, което определя привлекателността на тази част от Северозапада, е Берковският Балкан. По неговите върхове можеш да видиш алпийска трева. Да вдъхнеш хвойнов аромат, да изцапаш пръсти с вкусни боровинки, да се дивиш на северните склонове, опасани с иглолистни, букови и кестенови гори.
Човек може да се надникне в тайнствеността на този край, надживял Римската империя. Да се опознаят чудеса, които той крие. За някои широката публика дори не подозира. Като например за платото край село Гинци, за което легенди разказват, че кацат извънземни.
За Гинци се знае, че е най-дългото село в България. Проточило се е на цели 13 км. В местността Високи камък – една странна скала с вид на полудъга,
говори легенда. Нея всеки в селото разказва в различен вариант. Истина е обаче, че на друго плато – Сухая, на 3 метра от източника си, звукът се губи. Селото се отличава с изключително красива природа, чист въздух, както и живописни местности, в които са пръснати спретнати къщички.
Времето на възникване на село Гинци не е известно, но със сигурност се знае, че то е старо средновековно селище. Първите писмени сведения за него черпим от османските данъчни регистри от средата на XVI в., в които то е вписано под същото име – Гинче с население от 13 домакинства,
двама неженени и една вдовица
а приходът от него възлизал на 1675 акчета.
Била е гарантирана сигурността на жителите му – според местни предания „през времето на турското робство за турчин е било изключително опасно да замръкне в Гинци, а ако го е сторел, то е трябвало да си плаща, за да бъде в безопасност“.
Известно е с най-хубавото си овче и биволско мляко. Причината за особения вкус е разнообразието от треви и билки, които животните пасат на това място.
Все още пред много от къщите по пътя към Петрохан може се купи буркан от това мляко. Жителите на селото предлагат на пътя и картофи. Картофите също са най-вкусните. Те са основна храна за планинците от векове. Дори
лютеницата си приготвят с картофи
След Гинци следва проходът Петрохан. От него може да се огледа околната планина, която разкрива всичките си красоти. Заради хана на берковчанина Петър Ангелов, построен през 1863 г., нарекли върха Петрохан. В този хан отсядали всякакви хора, но се помни, че 4 пъти се отбивал за вечеря и нощувка Константин Иречек. Сервирало му момиче от Швейцария. От разговор с него разбрал, че е напуснало бедната си страна и е дошло в България да търси хляба си. За случая разказва самият Иречек.
Един от колоритните образи бил Марко Истатков, ловец от висока класа, чиято слава се носела чак извън пределите на България. Имал свой особен похват при стрелбата – прицелвал се, като слагал приклада на десния си хълбок, вместо да го опре на гърдите си. Заедно да ловува с него често идвал и самият Борис III.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: