Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В този малък град всички къщи са покрити с красиви цветни картини на цветя
  • Новини

В този малък град всички къщи са покрити с красиви цветни картини на цветя

Иван Димитров Пешев септември 28, 2023
sgdhfghfgjfgj.png

Пътуването е едно от най-големите удоволствия на света. Винаги казвам, че човек научава повече по време на пътуване, отколкото при всеки друг повод.

Има толкова много места за посещение, че понякога е трудно да разберем откъде да започнем. Имаме гигантски градове по света като Ню Йорк, Париж, Лондон, Мексико Сити, Токио и Буенос Айрес. След това има по-малки градове и градчета, които имат свой специален чар.

 

 

В Полша има град, който изглежда като излязъл от приказка. Къщичките са покрити с красиви рисунки на пъстри цветя.

Добре дошли в Zalipie – една истинска приказка.

 

Zalipie е малък град в югоизточната част на Полша, различен от всичко, което сте виждали досега.

 

 

Той стана популярен сред някои туристи, но не защото има много петзвездни хотели и големи модерни сгради, а защото градът е пълен с дървени къщи, които са боядисани по най-красив начин.

У дома
Снимка: Shutterstock

Красивата традиция започва преди повече от век, когато жена от селото започва да рисува къщата си с флорални мотиви. И тогава ще се чудите каква е причината за тези цветя… оказва се, че жената е искала да прикрие някои кусури.

 

 

У дома
Снимка: Shutterstock

Тъй като жената не разполагала с професионални инструменти за рисуване, се наложило сама да си направи четки, използвайки козината на кравите си. Цветът също трябваше да се направи сама.

 

 

Снимка: Shutterstock

Този начин на боядисване на къщите става традиция в града и се предава от поколение на поколение. С течение на времето цветовете станаха по-фолклорни, по-големи и още по-пъстри.

 

 

 

Снимка: Shutterstock

Сега целият град е пълен с цветя в различни цветове.

 

 

 

Бих искал да се събудя тук един ден. Какъв цвят е!

Съпругата ми вече не ме привлича, и много ме е срам да ви кажа защо-

 

 

 

 

Zalipie е един от най-живописните градове в Полша, разположен само на 90 минути от Краков.

 

 

 

Какво мислите, бихте ли искали да посетите това малко градче един ден?

 

 

 

 

Надявам се, че тази традиция ще продължи и за следващите поколения, така че този полски град винаги да остане толкова колоритен.

 

 

 

Пътуването е голямо удоволствие, а цветовете правят живота ни щастлив. Каним ви да споделите тази статия с приятелите си, за да могат и те да открият този прекрасен град.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гърция е в плен на лошото време! Нова стихия потапя градове
Next: Младият Георги Пашалиев постигна огромен научен успех, за първи път в историята на България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.