Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В точката на кипене в Украйна: Китай прониза САЩ в сърцето. Безмилостен юмук по масата
  • Новини

В точката на кипене в Украйна: Китай прониза САЩ в сърцето. Безмилостен юмук по масата

Иван Димитров Пешев март 9, 2022
hahackckcekrsk.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Китай призова САЩ да разкрие информацията за военните си биолаборатории, след като Русия официално огласи документи от украинска лаборатория и списък с различни патогени, с които са били правени изследвания.

“Напоследък американските биолаборатории в Украйна привличат вниманието на света. В тях се съхраняват голямо количество опасни вируси. По време на военни операции Русия също откри, че САЩ използват тези съоръжения за биологични проучвания за военни цели”, каза говорителят на Външното министерство на Китай Джао Лидзиен на днешната си пресконференция, съобщават едновременно Радио Китай, ТАСС и Блумбърг.

“Публикуваните от САЩ данни показват, че те разполагат с 26 биолаборатории в Украйна и американското Министерство на отбраната има абсолютен контрол над тях. Всички изследователски дейности в тях се ръководят от САЩ и без тяхно разрешение не може да бъде разсекретявана никаква информация”, каза говорителят на Китайското външно министерство.

“Военнобиологичните програми на САЩ в Украйна могат да бъдат върхът на айсберга. Под предлог за сътрудничество за намаляването на биологическите рискове в сферата на безопасността и защитата на световното здраве, САЩ контролират 336 лаборатории в 30 държави по света”, каза представителят на Китай.

“САЩ, като страна, която разполага с най-много информация за тези лаборатории, трябва, колкото може, по-бързо, да разкрие съществуващите данни, в това число съхраняваните в тях вируси и различните изследвания с тях”, каза китайският дипломат на пресконференция.

“Каква е истинската цел на САЩ? Какво точно правят те в тези лаборатории?”, попита Джао Лидзиен.”, попита още говорителят на Външното министерство на Китай пред журналисти.

“В името на здравето на жителите на Украйна, съседните региони и по-далечните, ние призоваваме съответните страни да обезпечат сигурността в тези лаборатории”, подчерта Джао Лидзиен.

Според Блумбърг обвинението на Китай, че американската армия оперира с опасни патогени в биолаборатории в Украйна, повтаря руската “теория на конспирацията” и може да е част от опитите за оправдание на военната инвазия на Владимир Путин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Ясновидката Николета Йорданова: Кирил Петков и Румен Радев са хората, които ще променят България
Next: Доц. Сарийски, БАН: След само 3 години България ще умре, Бог да я прости!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.