Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В църквата не палете свещ от стоящите наблизо, рискувате да си навлечете множество неочаквани проблеми
  • Новини

В църквата не палете свещ от стоящите наблизо, рискувате да си навлечете множество неочаквани проблеми

Иван Димитров Пешев май 5, 2023
neapaspdasldaosdosao.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Църквата е храм за обществено богослужение, в който трябва да влизаме прилично облечени, с чисто и скромно облекло, а не по джапанки, боси, с шапка, по къси гащета или с разголени рамене.

 

Вместо да се кичим с външни накити, най-добре е да пристъпим в храма с вътрешна красота, с чисто сърце, смирение и любов.

 

Вярващите хора влизат в църквата като във храм, където могат да пречистят напълно мислите и душата си, а някои ходят само на големи празници.

Но има една категория хора, които влизат в това свято място, за да хвърлят върху другите своето нещастие или от злоба да навредят на тези, които са по-успешни от тях. Колкото и възмутително да ви звучи това, но и в църквата можете да се сблъскате с магьосници или с енергиен вампир.

Ние ще ви разкажем за най-важните моменти, които трябва да имате предвид, докато сте в храма, за да защитите себе си и своите близки от възможни злини.
Как да се държим в църквата

Преди да влезете в църквата, можете да дадете милостиня на просещите, като в същото време си кажете: “Да не обеднява ръката на даващия”. На излизане не трябва да давате нищо, защото заедно с парите, вие ще дадете и това, за което сте дошли, за което сте молили Господ и светиите.

Разпознаването на вещици и магьосници е възможно. Намирайки се в църквата или в близост до нея, обърнете внимание на хората, които са около вас.

Вещиците и магьосниците се опитват да кръстосат пръстите на ръцете си или самите си ръце, така че лявата ръка да лежи на дясната. В храма те винаги стоят така, че гърбът им винаги да е прикрит от олтара. А излизайки от църквата се опитват да се измъкнат доколкото е възможно бавно и с гръб.

Друг важен момент: в църквата могат да ви заобиколят обратно на часовниковата стрелка и да ви смушкат с ръка, а след това да застанат зад вас и да смучат енергията ви. Ако нещо такова се случи, веднага след това, не се колебайте да докоснете с лявата си ръка същия човек, за да се развали магията.

Също така, специално внимание трябва да се обърне на свещите, защото именно чрез тях вещиците често изпълняват своите ритуали. Това е много важно, особено в навечерието на Възкресението, когато милиони хора ще ги запалят.

Как правилно да използвате църковните свещи

1. Много начинаещи не знаят къде да поставят запалената свещ. Към такъв човек със сигурност ще се опита да се приближи вещица или магьосник със съвет. Казват му: “Сложете една свещ и излезте обърнати с гръб от църквата.” Ако направите така, тогава ще си навлечете злини.

2. В църквата не трябва да запалвате свещ от кибрит или запалка, а само от маслените лампи, които горят в центъра. В никакъв случай не палете свещ от стоящия до вас, за да не привлечете към себе си проблемите на други хора.

 

Също така, не позволявайте на други хора да палят свещта си от вашата, за да не отнемат щастието ви.
3. Не се отделяйте от своята свещ, която сте поставили на стойката, докато не изгори малко повече от половината част от нея.

4. Загасяйте свещта сами и го правете само с пръстите си, а не ги духайте.
5. Обърнете внимание на следния момент: запалили сте свещ, тръгнали сте от нея и тя изведнъж задимява. Не се колебайте, а погледнете в краката си. Може би стоите на прокълнато място.

В Църквата не палете свещ от стоящите наблизо! Вижте причината!
6. Когато поставите свещ за здраве пред иконата на светец и започнете да се молите, не позволявайте на други хора да минават пред вас.

7. Следете за това, вашата свещ да не угасне или да не поставят друга свещ във вашата клетка. Така обикновено искат да ви навредят.

И накрая, може да ви се случи такава ситуация: вие вървите по улицата в близост до църквата, а към вас се приближава мила бабичка, която ви моли да преброите куполите на църквата. Не го правете!

 

Покрай еднокуполните православни църкви се промъква самота, покрай трикупулните – безпокойство, страхове и проблеми със
закона, а покрай петкуполните – различни заболявания. Запомнете тези съвети, за да не стане така, че след посещението на това светло място, у вас да се появят множество неочаквани проблеми.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любовта не е само за младите: 66-годишна търновка откри голямата си любов в Италия
Next: Не смеех да споделя с никого: Моята тайна ще ви научи да внимавате кого допускате до себе си

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.