Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В червата ни има 1 кг живи бактерии – нахранете ги! Лекар разкри какво да ядем през деня и какво – вечер за силен имунитет
  • Новини

В червата ни има 1 кг живи бактерии – нахранете ги! Лекар разкри какво да ядем през деня и какво – вечер за силен имунитет

Иван Димитров Пешев февруари 16, 2023
ddasdoasodaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Д-р Дино Тарабар е известен македонски лекар и специалист по хранене. Той предупреждава, че добрите бактерии в червата трябва да се хранят правилно, за да сме здрави и жизнени – като се започне със закуската и през целия ден, защото те са отговорни за нашия имунитет.

Чести изхождания, кръв в изпражненията, болки в корема, повишена температура или анемия са основните симптоми, при които пациентите с възпалителни заболявания на червата отиват на лекар.

Но при някои чревни заболявания пациентите могат да се оплакват от нежелана загуба на тегло, кожни промени, неразположение и всички тези проблеми всъщност имат храносмилателен характер, обясни д-р Дино Тарабар.

Освен генетичните предразположения, най-голямата причина за проблемите с червата е неправилната диета, казва д-р Тарабар. Не само, че ядем твърде много, но ядем и грешни храни – вместо плодове, зеленчуци, варени меса и богати на фибри храни, хората ядат мазни, пържени, сладки, индустриално преработени храни.

Нашият стомах и черва са пазители на нашия имунитет“, казва гастроентерологът. „Имаме 10 14 бактерии в червата, а клетките са десет пъти по-малко. Имаме килограм бактерии в червата си и всяка от тях прави нещо за нас – някои са добри, други лоши – те също влияят на алергии, системни заболявания и дори сериозни заболявания като covid.

Всички проблеми се дължат на повишената пропускливост на чревната бариера и грам-положителните бактерии преминават в кръвния поток към белите дробове. Важно е постоянно да поддържаме здрава чревна флора, защото тя е ключова за нашия имунитет – за да работят тези бактерии положително за нас, трябва да ги храните.

Затова започнете деня с полента, качамак, трици, овесени ядки, проя. Нашето тяло не може да смила някои от техните съставки, но тези бактерии могат. Когато се нахранят, те ще се борят с лошите бактерии.

 

Сутрин трябва да ядете храни, богати на растителни фибри, и да пиете много течности. За обяд задължително яжте супа, салата, варено месо и никога пържено. Не бива да прекалявате с количеството или маслеността на храната.

 

Вечер яжте протеини, остатъци от обяд и салата, а не въглехидрати – никога картофи, паста или пица“, съветва д-р Тарабар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Постъпка на медик възмути жена. Тя: После защо е агресията срещу лекари?
Next: Приятелката на Нав проговори и смрази всички, ето какво се е случило преди убийството

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.