Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В човешкия живот няма по-важен човек от майката
  • Новини

В човешкия живот няма по-важен човек от майката

Иван Димитров Пешев април 30, 2023
sadaskasitoasykasy.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ако майка ви е жива, но вие напоследък не сте имали време за нея, правите голяма грешка. Днес вие се увличате и забравяте най-основните неща, а именно кой ви е създал, благодарение на кого сте станали добри и възпитани хора, кой ви е дал опора в живота.

Дори и майка ви вече да не е между живите, знайте, че тя е в основата на вашият живот, тя ви е родила, помогнала ви е да бъдете това, което сте в момента.

Спрете постоянно да гледате кой има повече пари, да си мислите за кариера и власт. Това ще си дойде само. Помислете за майчината любов, която сте усетили, а ако самата вие сте майка, предайте това усещане на детето си, независимо на каква възраст е.

Любовта на майката може да се сравни с любовта на Бога, защото е най-близка. Майката е единствената, която ще прояви съчувствие, разбиране, нежност. Нейното търпение и състрадателност ще ви вдъхнат сила и кураж да продължите напред.

В едно семейство има двама родители, но най-важната роля е на майката, затова тя винаги трябва да е на почит, дори и когато не е вече между живите.
Благодарение на силната майчина любов хората успяват да станат силни и мъдри. Много е неприятно, когато човек я загуби още в ранна възраст.

Това оставя нелечим белег в душата му. Всичките спомени за нея остават някак си смътни, важните уроци, които тя е давала се забравят. Безценно е, когато майката доживее до достолепни старини, защото тя продължава да ни дава мъдрост, нежност и любов.

Затова, ако майка ви е жива и в този момент, вдигнете един телефон, чуйте и гласа или се погрижете за нея – купете й нещо, от което наистина има нужда, покажете своята преданост, ако сте се скарали за нещо – най-добре се сдобрете и забравете конфликта.

Радвайте се, че тя е мислено с вас и мислете и вие за нея. Спомнете си когато майка ви е имала тежки моменти как е плакала скрито от вас, колко пъти се е притеснявала за вас. Сетете се, че когато сте ходили на училище тя ви е мислила, карала ви се е с поучителна цел, тормозила се е, когато сте болни.

Дори когато сте пораснали, майка ви се тревожи за същите неща. А и ако вие сте майки, изпитвате същите чувства с децата си.

Сетете се, че тя ви обича, без да иска нещо в замяна.
Много тежко е, когато майка ви си отиде от този свят.

Всяка загуба е тежка – било то приятел или човек от семейството. Мъката е голяма, душата и сърцето ви плачат. Трябва време, за да премине, но въпреки това остава рана в сърцето ви за цял живот.
Нещата вече няма да са същите.

Когато се случи такова нещо, ние изведнъж ставаме по-големи и осъзнаваме какво се случва в живота.
Ако решите да споделите мъката с някой приятел, той не винаги иска да говори за това, просто защото не знае как да ви утеши.

Когато майка ви почине, не трябва да бъдете сами, а да отидете при човек, който ще ви подкрепи, макар и мълчаливо.
Ако мъката ви е неутешима, помислете си как би реагирала майка ви, ако ви беше видяла.

Тя не иска да страдате за това, че нея вече я няма.
След това започвате редовно да я сънувате. Което доказва, че тя все още ви обича, дари да не е до вас. А и вие нея.

Най-добре е да си припомняте хубавите мигове с мама и какво сте обичали да правите с нея.

Когато един човек напусне нашия свят, ние още повече осъзнаваме колко силна е била връзката ни с него.

Любовта остава същата и ние си мислим, че е било истинско щастие човекът да е бил до нас.
Недейте да чакате майка ви да си отиде, за да започнете да я цените. Ако майка ви е жива, още сега й кажете няколко мили думи, за да стоплите нейното нежно сърце.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лили Иванова както никога не сте я виждали
Next: Собственик на магазин за хранителни стоки се преструва на сляп клиент, за да тества новия си служител

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.