Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Габриел отговори по изумителен начин на Радев и коментира Алексей Петров и Пепи Еврото
  • Новини

Габриел отговори по изумителен начин на Радев и коментира Алексей Петров и Пепи Еврото

Иван Димитров Пешев август 20, 2023
hdgfhfdghrhtr.png

Абсолютно никаква роля няма Алексей Петров за съставяне на правителството. Това са инсинуации, които много би ми се искало тези, които ги повтарят, да не ги дават като аргумент за трупане на политически актив. Това каза пред Нова телевизия вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел.

Тя припомни, че пред очите на българите са се случили преговорите за съставянето на правителството.

„Това правителство работи, дава стабилност и това явно не се харесва на всеки“, смята тя.

По отношение на твърденията за връзки на Алексей Петров с настоящия кабинет, тя каза: „Това са внушения и инсинуации, които явно целят да има в публичното пространство тема, която за мен лично и като вицепремиер и външен министър не позволява да се води дебат по съществените теми“.

На въпроса дали са предлагани постове на Петров на държавни служби тя отговори: „Категорично не. От началото на процеса там, където е имало смяна на имена, това е направено от парламентарните групи, които подкрепят правителството“.

По отношение на поисканата от правителство оставка на главния секретар на МВР след убийството на Алексей Петров, вицепремиерът каза, че предстои разглеждане на доклад на министъра на вътрешните работи, който да стигне до извода за исканата оставка. „Очакваме президентът да я приеме“, посочи тя.

Габриел коментира и острите думи на президента в събота: „Още от самото начало, уважавам президентската институция, България може само да спечели, ако наистина сме обединени и дневния ред на страната бъде изговарян в синхрон от трите власти.

Трябва да бъдем не тези, които изостават и след това наваксват. Ще говорим за нови технологии, инвестиции, ПВУ, доходи. Диалог с президентската институция аз лично го имам и той е много важен. Много е важно посланието, което изпращаме на Европа и света.

Вицепремиерът очаква институциите да свършват работата си по случая „Дебора“. „Най-силната реакция беше реакцията на обществото. Институциите трябва да отговорят на тези очаквания. Това е и моето очакване към тях“, добави тя.

Външният министър потвърди, че е изпратено запитване до Дубай дали бившият следовател Петър Петров-Пепи Еврото е починал. „Нямаме отговор“, каза тя. „Важно е да получим максимално бързо отговор“, допълни тя.

Габриел коментира и скандала със задържаните българи във Великобритания, обвинени в шпионаж и сътрудничеството с британските служби. „Имаме изключително добро партньорство с тях. Оценявам положително това, че компетентните служби и власти са били в течение на разследването още от самото начало“.

Тя призова „да запазим спокойствие и обективност, за да може разследването да даде резултати“.

Тя посочи, че външно министерство е потвърдило, че задържаните са били членове на избирателни комисии.

„Говорителят на ЕК каза веднага, че не може да се прави връзка между случилото се преди дни (убийството на Алексей Петров) и членството в Шенген“, заяви вицепремиерът.

Необходимо е да продължим с интензивни усилия на всяко ниво. Наша голяма сила и подкрепа е ЕК, председателят на Европейския съвет“, посочи тя.

Попитана кой ще я замени на поста външен министър след ротацията, тя отговори, че всичко зависи от работата в екип и единството: „Съвсем естествен процес ще се случи, включително и този на ротацията. Аз бих отишла и по-далеч“.

На въпроса дали вижда изкарване на пълен мандат на този кабинет, Габриел отвърна: „От работата в екип, от резултатите, от обединението от всички ще зависи да дадем стабилност на държавата“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила
Next: Плеймейтката с отнетата кола обвини полицаите в шашма

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.