Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гагарин търсил контакт с Ванга два пъти заради НЛО?
  • Новини

Гагарин търсил контакт с Ванга два пъти заради НЛО?

Иван Димитров Пешев март 11, 2024
gagarairsirnsanfnsdf.png

Вече половин век странни факти и конспиративни теории витаят около името на първия човек, полетял в космоса – Юрий Гагарин, пише Телеграф бг.

Прелюбопитен факт е, че много от тях са свързани с България, а една от тях гласи, че Гагарин два пъти е търсил среща с българския феномен Ванга.

 

Руснакът е първият човек, направил обиколка около планетата ни, но големите обиколки за него започнали едва след завръщането му от космоса.

В разгара на Студената война руският летец в един момент става по-ценен от златото и платината, дори от най-мощта ядрена бомба.

Защото той станал символ на победата на комунистическия строй над “лошия капиталистически Запад“ в битката по превземането на космоса.

И логично след кацането си той е впрегнат да обикаля целия свят. Сред първите страни логично е братска България. У нас той идва именно през месец май през далечната 1961 г.

НЛО

Покрай този факт навремето тръгва информацията, че Гагарин е видял НЛО в космоса, та е поискал възможно най-скоро да се допита до Ванга.

Имало ли е такава среща между двамата, засега остава загадка. Биографите на Юрий Гагарин също отбелязват голямо съвпадение. След като каца на Земята, самият той изразил необяснимо желание да дойде в родината на Кирил и Методий.

 

Първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков лично посреща космонавта на летище София и произнася реч

 

Гагарин в компанията на тогавашния първи в републиката Тодор Живков минават парадно през центъра на София

Особено при първото идване обаче такава среща е била малко вероятна, тъй като графикът на Колумб на Вселената бил разписан до минута. Освен това драконовските мерки по охраната на Гагарин са били изключителни. Юрий навсякъде бил придружаван от генерали на УБО, а в тълпата имало десетки агенти под прикритие.

Според коментарите тогава Тодор Живков се е опасявал у нас да не направят атентат провокация на космическия герой точно в София.

 

Мерките по опазване здравето и живота на Гагарин у нас били нечувани

Маратон

От 22 до 25 май Юрий Гагарин прави истински маратон у нас, сигурно по-тежък от 108-минутната му обиколка около Земята. Той посещава София, Плевен, Стара Загора, Варна, Бургас.

В програмата му влизат срещи с ученици, работнически и научни колективи. Свидетелите разказват, че космонавтът е бил изумен колко близки са езиците ни, защото разбирал всичко на плакатите.

Той спонтанно поискал да посети една от църквите ни, тъй като е бил вярващ човек, но му било отказано по идеологически причини. Някъде тогава сигурно разбрал, че оттук насетне животът му ще бъде следен под лупа.

 

Пионерско посрещане на космонавта в 138-о училище в София Ю.А.Гагарин

Созопол

Вторият път, когато Гагарин търсил контакт с Ванга, бил през 1966 г., само две години преди неговата кончина. Тогава първият човек в космоса дошъл на почивка в Созопол заедно с красивата си съпруга Валя. Те били придружени от тяхно приятелско семейство, но така и не им останало време да отидат до Петрич.

Свидетели от ония години описват един доста куриозен момент. Видните руски туристи от София решили да отидат до Бургас със самолет. В един момент Гагарин влязъл в пилотската кабина и сам пожелал да пилотира самолета „Ан 24“. Командирът на полета нямало как да откаже честта на един космонавт да поеме щурвала.

Пропаганда

На 27 март 1968 г. светът е разтърсен от вестта, че Юрий Гагарин е загинал при тестове на изпитателен изтребител МиГ-15. Ненадейната му кончина веднага дава храна на поредната доза конспиративни теории и хипотези. Доста фантастична хипотеза изказва българската пророчица Ванга. Според нейната визия Гагарин всъщност е взет от извънземните секунди преди катастрофата. Ковчегът му е положен празен, вярват и днес фенове на конспирациите.

Будилникът

Извънземната хипотеза се лансира и от друг руснак – звездата на руското кино Вячеслав Тихонов, познат у нас от филма „17 мига от пролетта“. През 1979 година той също направил визита при феноменалната Вангелия Гущерова. „Но трябва да знаете всички: Юрий Гагарин не е умрял. Той беше взет!”, казала пророчицата.

Близки говорят с летеца по телефон след смъртта му

В родината на Пушкин се тиражира доста странен случай. При него посмъртно съобщение от Гагарин получил негов близък приятел. Павел Попович твърди, че точно на рождения му ден (5 ноември) по телефона във фамилния дом се обадил човек. Неговият глас толкова приличал на космонавта, че Попович спонтанно възкликнал „Юра, ти наистина си жив“.

Павел е убеден, че това е бил самият Юрий Гагарин. Каза ми така: „Павло, извинявай, обаждам се да ти честитя рождения ден, но не казвай на никого“. Никой освен Гагарин никога не ме е наричал Павло, връща лентата назад руснакът.

Вдовицата на Гагарин разказва друг потресаващ случай. Веднъж млад мъж позвънил в апартамента й и предал папка с писмо от… космонавта.

Тя попитала странника защо мъжът й не дойде лично да й го предаде, той отвърнал, защото още не е дошло времето. Вдовицата на космонавта се изумила, защото когато отворила плика, почеркът съвпаднал с този на мъжа й.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Емигрант от Чикаго дари 1 000 000 лева на родното си село в Родопите
Next: Изтекоха първите имена за нови министри. Преговорите приключиха

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.