Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадателката на Берлускони Теодора Стефанова: Бойко ще е президент след Радев
  • Новини

Гадателката на Берлускони Теодора Стефанова: Бойко ще е президент след Радев

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2022
gadadlatleltel.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Гадателката на бившия италиански премиер Силвио Берлускони – българката Теодора Стефанова, е категорично убедена, че животът ни в момента е съпътстван от работа с извънземните. „Та те са сред нас. Работим с тях. Уилсон казва, че Бог е създал извънземните, а извънземните всички тези машини, роботи, с които всеки ден работим и използваме. Та това не са ли микрочипове, с които сме свързани? Не бива да се плашим, защото се подготвяме за новия световен ред“, уверява ни Стефанова.

Тя е категорична, че новият вирус, който върлува по земята, не е създаден в лаборатория, а по-скоро пръст в това имат извънземни цивилизации, които целят да ни направят по-устойчиви и силни, на принципа на оцеляването. „Ваксините не са опасни. Този коронавирус със сигурност ще върлува още поне две години. На хората трябва да се обясни, че имунизациите не създават чипове в главите и телата им, а предпазват“, казва Теодора.

Жената, на която най-силно разчита Силвио Берлускони, още работи с него и продължава да се занимава с футболни прогнози. „Разбира се, че правя грешки, но правя и точни анализи“, потвърди Стефанова с последното си пророчество, че Боби Михайлов ще остане на поста – шеф на БФС. „Няма да е задълго“, каза Теодора, която е приятелка на майката на Димитър Бербатов Ц Маргарита, и смята, че футболистът на „червените“ ще седне в стола на Михайлов, но ще му е много трудно. „Подготвен е, но отсега да си знае, че враговете му са много“, категорична е Теди.

Относно политическата ситуация у нас гадателката е категорична, че новата коалиция от партии няма да издържи лесно четири години. „Виждам много трусове, на косъм се държат всички тези хора. Да, има много умни между тях, но след тях идва голямата промяна в България, която пак ще е от хора от чужбина“, категорична е Стефанова, която позна и че Слави Трифонов ще влезе в новия парламент.

„Бойко ще е следващият президент след Румен Радев. И на него, както и на Меркел, и на Берлускони му помагат чужди цивилизации. Сега и тримата се отказаха да управляват отново, но Бойко ще се завърне, Берлускони също. Разбира се, ако Борисов не желае, нищо не е в състояние да промени решението му“, пророкува Стефанова.

Гледачката на Берлускони продължава да е убедена и че до 10 години няма да има Европейски съюз. „Ще се разпадне в някакъв момент. Колкото и да е странно, с Русия и Турция най-много ще си взаимодействаме. Евразия ще е най-големият проект, който ще е част от този нов ред. Ща има нова валута и тя няма да е евро“, смята прочутата ясновидка.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно: България с тежка санкция срещу Русия от тази нощ!
Next: Зеленски: Оставени сме сами срещу Русия

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.